Юни, 2018г. | 9мин четене |

Описаната ситуация може би ви звучи позната. Тя е типичен пример за т.нар. „компулсивно преяждане“ – епизод, в който човек:

• поглъща голямо количество храна в рамките на ограничен период от време (напр. в рамките на 2 часа)

• има преживяване за загуба на контрол (напр. усещане, че не може да спре да яде или че не може да контролира какво и колко яде).

Компулсивното преяждане е сериозен проблем за немалък брой хора. Според различни изследвания над 4% от хората са имали период в живота си, в който са се мъчили с епизоди на неконтролируемо преяждане [1, 2, 3]

И въпреки че е широкоразпространен феномен, повечето хора знаят относително малко за него.

Какво прави едно преяждане „компулсивно“? Винаги ли се преяжда с голямо количество храна? Винаги ли компулсивното преяждане е следвано от повръщане? Какво „отключва“ компулсивното преяждане?

В тази публикация ще намерите отговори на всички тези въпроси.

Бележка: Компулсивното преяждане е известно още като “безконтролно преяждане”, “проблемно преяждане” и “хиперфагия”. Популярният термин на английски език е “binge eating”.

Оттук насетне, когато в статията срещнете думата „преяждане“, то става въпрос за компулсивното такова, освен ако изрично не е посочено другояче.

Какво прави едно преяждане „компулсивно“

Въпреки че всеки човек преживява преяждането по индивидуален начин, все пак има няколко основни характеристики, по които можете да определите дали вие или ваш близък човек преяждате компулсивно:

Чувства

Първите секунди от преяждането могат да бъдат изключително приятни. Може да изпитвате силна наслада и удоволствие, облекчение, превъзбуда или еуфория.

Тези чувства обаче не са особено продължителни. Не след дълго биват заменени от усещане за тревожност, гняв, отчаяние или погнуса.

Скорост на хранене

Типично за компулсивното преяждане е храната да се поглъща изключително бързо. Много хора натъпкват механично храната в устата си, без да я сдъвкват пълноценно.

Други пият големи количества течности, за да могат да преглъщат храната по-лесно или за да улеснят повръщането ѝ по-късно.

В случая говорим за повръщане, следващо епизод на преяждане, което е  умишлено и предизвикано от:

• Желанието на човек да облекчи чувството на тежест в стомаха си;

• Желанието на човек да изхвърли част от погълнатите калории, опасявайки се, че в противен случай ще напълнее.

Усещане за променено състояние на съзнанието

Много хора описват, че докато преяждат се чувстват така, сякаш се намират в транс. Ако сте преминавали през това състояние, може би сте преживели поведението си като автоматично – сякаш се случва от само себе си, докато вие сте като само наблюдател на случващото се.

Потайност

Нещо изключително характерно за епизодите на проблемно преяждане е, че се случват, когато човек е сам и няма риск да бъде „хванат“ от другите.

Някои хора се срамуват от преяжданията си до такава степен, че правят всичко по силите си, за да го прикрият от околните – и често успяват да поддържат тази потайност около храненето си в продължение на години.

Усещане за липса на контрол

Усещането за липса на контрол е основното нещо, което различава обичайното преяждане от компулсивното такова.

То е строго индивидуално за всеки човек. При някои хора усещането за загуба на контрол настъпва много преди да е започнало храненето. При други чувството нараства постепенно с течение на храненето.

Често хората крачат неспокойно из стаята, докато преяждат. В тези ситуации изглеждат и се чувстват отчаяни и безсилни.

Отделно, те преживяват порива си да ядат като изключително мощна сила, на която не могат да се противопоставят.

Именно заради това преяждането се нарича „компулсивно“ – хората имат преживяването, че са тласкани към това поведение, противно на своята воля.

Хранителни особености на компулсивното преяждане

Епизодите на компулсивно преяждане варират и според честотата, с която се случват, както и количеството и вида на храните, които се изяждат. Поради всичко това е изключително трудно да се дефинира какво представлява „типичното“ компулсивно преяждане.

Честота

За поставяне на диагноза булимия нервоза или хиперфагия (Binge Eating Disorder) е необходимо компулсивните преяждания на човек да се случват поне два пъти седмично в продължение на поне три месеца.

Проблемът е, че този праг е изкуствено създаден и има определени ограничения.

Например, той предполага, че ако човек преяде веднъж през първата седмица, всеки ден през втората седмица и нито веднъж през следващите няколко седмици, и този цикъл периодически се повтаря, то случващото се не представлява проблем за него или нея.

Затова според мен от по-голямо значение са следните:

• до каква степен човек преживява епизодите си на преяждане като смущаващи и неизбежни;

• дали човек разчита на компулсивното преяждане като на начин за регулиране на своите емоции и настроения;

• степента, до която компулсивното хранене нарушава качеството на живот и здравето на човека.

Времетраене

Продължителността на един епизод на компулсивно преяждане зависи от редица фактори, като може би сред по-определящите е това дали човек възнамерява да повърне след като преяде или не.

По принцип, когато човек възнамерява да повърне след хранене, преяждането продължава приблизително 1 час. Когато не възнамерява да повърне – около 2 часа.

Храните, с които се преяжда най-често

От една страна, това са храни с определени качества и характеристики – сладки, мазни и засищащи.

От друга страна, това са храни, към които хората имат специфично отношение – наричат ги „опасни“, „лоши“, „забранени“, „храни, от които се пълнее/надебелява“, „вредни“ и т.н.

При всички положения, храните, с които се преяжда най-често, са такива, които човек се опитва да избягва.

Количество

Количеството консумирана храна по време на едно преяждане също е строго индивидуално. Въпреки че има хора, които поглъщат над 10,000 ккал на едно ядене, по принцип консумираната хранителна енергия в рамките на едно преяждане е в порядъка на 1,000 – 2,500 ккал.

И въпреки че повечето компулсивни преяждания се състоят в големи количества погълната храна, това не винаги е така. В тези ситуации хората имат субективното преживяване, че са яли твърде много. Тогава говорим за субективно преяждане.

Субективните преяждания не са рядко срещани и могат да доведат до също толкова силно смущение, колкото и обективните преяждания. Те са типични за хора, които се стремят да се придържат към изключително строги и стриктни диети.

Как започва един епизод на компулсивно преяждане

Има множество фактори, които „отключват“ епизодите на преяждане. Описаните по-долу са най-типичните.

Ограничаване на храната и силен глад

Мнозинството хора, които преяждат компулсивно, консумират изключително ограничени количества храна през останалото време на деня.

Подобно лишение води до нарастваща психологическа и физиологична потребност от прием на храна. Това на свой ред прави спирането на преяждането много по-трудно, веднъж щом то започне.

Нарушаване на хранително правило

Повечето хора, които преяждат, спазват диети със стриктни правила за това какво, кога и в какви количества трябва да се яде.

Нарушаването на подобни правила често отключва епизоди на преяждане, тъй като в ума на човек се появяват катастрофални мисли, с които той неволно съобразява поведението си: „Наруших режима си – целият ми ден е загубен! Няма смисъл да продължавам да се ограничавам.“

Прием на алкохол

Някои хора намират, че консумацията на алкохол ги прави по-склонни да преяждат. И това е напълно разбираемо.

Алкохолът намалява способността ни да устояваме на моментните си желания и по този начин затруднява придържането ни към нашите хранителни правила.

Отделно, алкохолът нарушава преценката ни и ни кара да подценяваме колко зле ще се чувстваме, ако нарушим правилата си.

Неприятни чувства

Много често човек преживява силно неприятни чувства и телесни усещания непосредствено преди да започне да преяжда. Обичайно тези чувства са от спектъра на депресията – тъга, отчаяние, безнадеждност, самота. Друг път – просто силен порив за преяждане, придружаван от физическо напрежение и натрапливи мисли.

Двете основни причини, поради които много хора се осланят на храната, когато имат неприятни преживявания, са следните:

• Тя им набавя приятни чувства като наслада, облекчение и утеха.

• Намалява или притъпява силата на неприятните им чувства и емоции, и елиминира напрежението от порива за преяждане.

За съжаление, положителните ефекти са почти винаги краткотрайни. Често след това започват да се появяват допълнителни неприятни мисли и чувства като:

• Страх и тревожност – „Изядох твърде много и ще напълнея!“

• Гняв – „Толкова съм зле! Защо не мога да се контролирам?!“

• Разочарование и вина – „Не трябваше да ям толкова много“

• Още тъга, отчаяние и самота – „Никога няма да си оправя проблема. Ако някой знаеше за случващото се, не би искал да бъде близък с мен.“

Неструктурирано време

За някои хора става по-вероятно да преядат, когато денят им е лишен от структура и предвидимост. И обратното – когато имат план, към който да се придържат, това им позволява да предотвратят епизодите на преяждане.

Липсата на структура нерядко е свързана и с чувства на скука, досада и напрежение, които правят преяждането по-вероятно.

Човек е сам

Както бе посочено по-рано, преяжданията най-често се случват далеч от далеч от погледа на други хора. Именно поради това, когато човек е сам, рискът той да преяде нараства.

Отделно, в тези ситуации е и по-вероятно човек да чувства самота, което допълнително повишава риска от преяждане.

Покачване на тегло

Повечето хора, които са загрижени за своето тегло и фигура, реагират зле, когато установят, че са качили килограми.

Тогава те могат да преживеят най-различни емоции – отчаяние, тъга, разочарование, гняв – като всяка от тях е възможно да им повлияе така, че да се откажат от придържането към своя хранителен режим и в последствие да преядат.

Важно е да бъде споменато, че в сила тук са същите механизми, с които се запознахте в „Неприятни чувства“ малко по-горе, тъй като при тази група хора покачванто на тегло често предизвиква особено силни неприятни емоции.

Причината, поради която покачването на теглото е отделено, е че е сред по-често срещаните събития, които отключват епизод на преяждане, до такава степен, че изглежда необходимо да бъде подчертано.

Как завършва един епизод на компулсивно преяждане

След обикновено преяждане (т.е. ядете повече отколкото е нужно на тялото ви, но не преживявате усещане за загуба на контрол), повечето хора или приемат случилото се като нещо съвсем нормално и естествено, или изпитват лека доза разкаяние. Съответно, те често не предприемат някакви мерки, тъй като не възприемат преяждането си като нещо проблемно.

Същото не може да бъде казано за компулсивните преяждания.

При тях хората често докладват, че преживяват много приятни, макар и мимолетни, чувства. Например, могат да изпитват силно облекчение от психологическото и физиологичното лишение, което е предшествало преяждането. Възможно е и временно да елиминират чувствата си на напрежение, стрес и безпокойствие.

Но не след дълго, тези положителни ефекти биват заменени от чувства на срам, вина и погнуса.

Хората започват да се самобичуват и осъждат, и настава усещане на отчаяние и безнадеждност – вярват, че никога няма да могат да контролират храненето си. Отделно се появява и силна тревожност, свързана със страхове от покачване на теглото.

Страхът от напълняване често е толкова интензивен и напорист, че някои хора предприемат екстремни компенсаторни мерки, като продължително гладуване, дълги и изтощителни тренировки, повръщане и др.

Въпреки че подобни компенсаторни поведения водят до временно облекчение в краткосрочен план, в дългосрочен предизвикват единствено допълнително трудности и усложнения:

• Чувствата на глад и умора растат, с което става все по-трудно и по-трудно в последствие да се контролира приемът на храна;

• Фокусът на внимание се циментира върху фигурата и теглото, като дори най-малките отклонения в тях водят до огромно смущение;

• Освен че повръщането уврежда храносмилателната система, то е и неефективен начин за регулиране на теглото, дори и често да създава у практикуващите го илюзия за обратното;

Компенсаторните стратегии увеличават и риска от последващи компулсивни преяждания –по този начин човек навлиза в омагьосан кръг, от който с течение на времето става все по-трудно да се излезе.

Заключителни думи

Надявам се, че с прочитането на тази статия, вече разполагате с повече яснота относно нещата, които „отключват“ епизодите ви на компулсивно преяждане.

Веднъж щом сте открили какво ги предшества и предизвиква, вече знаете и къде е необходимо да се внесат промени.

Понякога това включва нещо просто – например, да си направите стриктен график със занимания за почивните дни, за да избегнете яденето от самота и скука.

Друг път необходимата промяна може да бъде много по-плашеща и трудна за осъществяване – като постепенно да замените стриктните си хранителни правила с по-гъвкави и допускащи такива.

При всички положения, компулсивното преяждане е поведение, което може да бъде преустановено. Промяната ще бъде постепенна и ще ви коства усилия.

И ключовият въпрос, на който остава да отговорите, е:

Склонен(а) ли съм да полагам необходимите грижи, за да възвърна контрола над храненето си, предвид всичко, което компулсивното преяждане ми е коствало и продължава да ми коства?

Ако отговорът на този въпрос е “Да”, ви предлагам да преминете към следната статия, в която ще се сдобиете с безценен инструмент в справянето с компулсивното преяждане.

Използвани източници

Fairburn, C. (2008). Cognitive Behavior Therapy and Eating Disorders. New York: The Guilford Press.

Fairburn, C. (2013). Overcoming Binge Eating (2^nd ed.). New York: The Guilford Press.

Mitchell, J., et al. (2007). Binge Eating Disorder: Clinical Foundations and Treatment. New York: The Guilford Press.

Safer, D., Telch, C., Chen, E. (2009). Dialectical Behavior Therapy for Binge Eating and Bulimia. New York: The Guilford Press.

Zweig, R. & Leahy, R. (2012). Treatment Plans and Interventions for Bulimia and Binge Eating Disorder. New York: The Guilford Press.

Ако се затруднявате да изкорените епизодите си на преяждане, сме насреща, за да помогнем! Запишете своя час за индивидуална консултация, за да сложите край на борбата с храната и тялото си.