Май, 2020г. | 9мин четене |

След като в първата част от поредицата обърнахме внимание на съзнателността, а във втората – на куража, е време да се съсредоточим и върху последния компонент от истински близките и пълноценни отношения – обичта.

В този контекст терминът „обич“ се разглежда като избора ни да реагираме по начин, подхранващ чуждия кураж. Това означава да реагираме така, че да бъде по-вероятно другият човек да инициира близост с нас в бъдеще.

Имайте предвид, че под „обич“ не се визират единствено нещата, които казваме на другия (напр. „Много държа на теб“). Или пък това как ги казваме (напр. бавно, топло и с дълбок глас).

Към категорията „обич“ спадат и всички други начини, по които бихме могли да приветстваме нечия проява на кураж. Например, да изпълним нечия молба; да слушаме внимателно и ангажирано; както и понякога да казваме „не“.

Обичта във взаимоотношенията

Представете си ситуация, в която наш близък решава да ни разкрие нещо болезнено и лично, а ние му реагираме пренебрежително.

Постъпката ни прави ли по-вероятно това въпросният човек да разкрие нещо лично пред нас в бъдещ момент? Едва ли.

С други думи, в горната ситуация ние не сме успeли да проявим обич.

Но ако вместо това бяхме изслушали внимателно своя събеседник, бяхме се постарали да се докоснем до неговите чувства и да разберем какво преживява, и бяхме изразили своето разбиране и подкрепа по ясен начин, по всяка вероятност другият човек би се почувствал приет и валидиран, би ни преживял като по-близки, и би бил по-склонен да разкрие нещо интимно пред нас и за напред.

Друг начин, по който можем да възприемем проявата на обич, е, че тя представлява реакция, която помага за подобряването на благосъстоянието както на другия човек, така и на връзката помежду ни.

Тоест, ако реагираме по такъв начин, че другият да се почувства разбран и приет безусловно, вследствие на което и двамата се чувстваме по-свързани помежду си, то ние сме проявили обич спрямо този човек.

Разбира се, за да бъдем способни да проявяваме обич по уместен и ефективен начин, е от ключово значение да сме съзнателни за потребностите и нуждите на другия човек – нещо, което можем да постигнем, само ако сме способни да чувстваме емпатия и да възприемаме чуждата перспектива.

Нека разгледаме и основните начини, по които проявите на кураж и обич взаимодействат помежду си:

Другият избира да се чувства уязвим – Осигуряваме сигурност и приемане

Когато другите изберат да бъдат уязвими и да изразят своите най-съкровени вътрешни преживявания, нещото, от което се нуждаят в замяна на възможно най-базисно и първично ниво, е сигурност и приемане от наша страна.

Представете си, че стоите със затворени очи и широко разтворени обятия (т.е. се намирате в позиция на уязвимост), а срещу вас се намира друг човек, за когото не знаете какво възнамерява да направи в тази ситуация – може да иска да ви удари, да ви бутне или просто да ви остави да стоите в това състояние.

Намирайки се в подобно положение, е напълно естествено да се чувствате тревожни, напрегнати и несигурни.

Представете си, че другият човек постепенно се доближава към вас и ви прегръща по възможно най-топлия и внимателен начин – така че да можете изцяло да се отпуснете в него и да почувствате сигурността на обятията му. Какво е усещането?

Вероятно преживяването ви е такова на сигурност и подкрепа, и подозирам, че чувствате другият човек по-близък – все пак, той буквално ви е приел в своите обятия, когато сте се чувствали истински уязвими и раними.

Реагирайки по приемащ и отворен начин, когато друг човек избере да бъде уязвим, открит и автентичен с нас, ние позволяваме да се култивира усещане за сигурност у него, както и да задълбочим свързаността помежду ни.

Другият човек разкрива нещо лично за себе си – Изразяваме разбиране, валидиране и емпатия 

Това, да изразяваме разбиране и емпатия, е изключително функционална реакция, особено когато другият човек е избрал да разкрие нещо лично.

Понякога можем да изразим своето разбиране по съвсем прост начин: „Разбирам те“ или „Виждам колко страдаш.“

Друг път е необходимо да изразим разбирането си по по-обстоен и детайлен начин. Например, като синтезираме и обобщим нещата, които човекът срещу нас е изказал.

Валидирането, от своя страна, означава чрез думите, действията и жестовете си да уверим другия човек, че неговите преживявания са валидни.

Това означава да не се отнасяме критично, подозрително или осъдително към чувствата и мислите, които той има. Вместо това, от нас се желае да се поставим на неговото място, което може да се случи като се питаме: „Предвид историята, която човекът срещу мен има и предвид що за личност е, не е ли логично и естествено да има преживяванията, които има?“

На последно място, да проявяваме емпатия означава да разбираме чувствата и емоциите на другия и да изберем да ги съпреживеем.

Ключов елемент на емпатията е съзнателността – ако не сме съзнателни за своите чувства и емоции, затрудняваме се с идентифицирането им или с това, да ги преживяваме без да се борим срещу тях, би било изключително трудно да бъдем емпатични спрямо другите хора.

Емпатията е един от най-преките пътища към това, да почувстваме другия човек по-близък до себе си. Когато сме емпатични, ние се поставяме на чуждото място и си позволяваме да преживеем нещата, които и той преживява.

Изразяваме своя нужда – Задоволяваме чуждата нужда 

Това, да сме способни да молим друг човек да задоволи дадена наша нужда, е изключително ценно умение, ако желаем да имаме пълноценна и удовлетворителна връзка с него.

Също толкова важно е и да бъдем способни да отговаряме на потребностите на другия човек по начин, подхранващ свързаността помежду ни.

От съществено значение е да сме съзнателни за човека срещу себе си – това ни позволява да преценим по по-точен начин неговите нужди, дори когато той ги комуникира по индиректен или завоалиран начин (напр. „Изтощено ми е“, когато човекът може да се нуждае от прегръдка или нежна дума; или „Стига си си гледал/а телефона!“, когато другият има нужда да бъдем ангажирани с него/нея).

Следва описание на няколко начина, по които можем да реагираме с обич, когато другият човек изрази пряко или индиректно дадена своя нужда.

Осигуряваме близост

Това започва с невербално поведение: заемаме поза на тялото, сигнализираща, че внимаваме; поддържаме фокусиран очен контакт; и демонстрираме други признаци на ангажираност (напр. кимаме, навеждаме главата си на една страна и др.).

Когато желаем да осигурим близост чрез своите думи, това може да изглежда и звучи по хиляди различни начини.

Понякога ще е необходимо нещо по-просто и праволинейно: например, да проявим искрен интерес и да задаваме отворени въпроси на човека срещу себе си.

Друг път, обаче, ситуацията ще предполага да разкрием нещо лично за себе си или да осигурим обратна връзка на другия човек – т.е. да се поставим в позиция на уязвимост и да проявим кураж на свой ред.

Когато реагираме по такъв начин, това задвижва цикъла кураж-обич и задълбочава свързаността ни с другия човек.

Уважаваме установените граници и сме отворени към чуждата обратна връзка 

Когато наш близък утвърди своите граници или ни даде конструктивна обратна връзка, любяща реакция от наша страна би демонстрирала уважение към тези граници и отвореност към обратната връзка.

Разбира се, това, да уважаваме нечие желание да установи определени граници, не означава непременно да се съобразим с въпросното желание – а просто да го третираме като основателно и валидно за другия човек, след което да преценим дали сме склонни да направим компромис, при който и двете страни да бъдат максимално удовлетворени.

Що се отнася до това да сме отворени към чуждата обратна връзка – отново, това не означава да я приемем напълно и да се съобразим с нея. По-скоро означава да валидираме чуждата позиция и перспектива, както и да разгледаме дали бихме могли да използваме обратната връзка по градивен начин.

Даване на обещание 

Даването на обещание е ключово умение, което е хубаво да усвоим и развием, ако желаем да реагираме на другите по любящ начин.

Преди да се впуснем в даването на обещания, е важно да бъдем съзнателни за нещата, с които сме склонни да се ангажираме и с които да бъдем последователни в своите действия.

С други думи, обещанията никога не трябва да бъдат твърде оптимистични или грандиозни.

Реалистичното обещание спомага за изграждането на повече доверие: „Искам да знаеш, че ще дам всичко от себе си, за да те третирам по-сериозно. Не мога да обещая, че винаги ще ти давам нещата, от които имаш нужда, но ти обещавам, че ще се старая да разбирам потребностите ти и да ги задоволявам, доколкото съм способен/а.“

Изразяване на признателност

Това може да включва описването на качествата, които оценяваме или на които се възхищаваме у други хора, или пък да опишем как са направили нещо, което е имало положително отражение върху нас.

Много рядко се случва човек да чуе детайли за своите положителни качества от другиго – затова е важно да бъдем максимално конкретни, когато изразяваме своята признателност, благодарност или уважение: „Много ценя постоянството, което демонстрираш във връзката ни. Въпреки всичките трудности, през които преминаваме, ти продължаваш да полагаш усилия да се учиш и израстваш. Искрено съм ти благодарен/а за това.“

Реципрочно споделяне 

Това, да разпознаем уязвимостта у другите и да откликнем с подходяща уязвимост, е важно умение, тъй като реципрочността е естествен аспект на всички близки взаимоотношения.

Разбира се, подобен тип реципрочност не винаги е уместен. Затова е важно да бъдем съзнателни за моментните потребности на човека срещу нас – понякога той ще има нужда просто да бъде изслушан и валидиран, а друг път – да чуе сходно разкритие от наша страна, което да го увери, че го разбираме и че е напълно окей и двамата да бъдем открити и уязвими един пред другиго.

…

Естествено, не е нито реалистично, нито функционално, да се смята, че трябва или е възможно да се съобразяваме с всички нужди на всеки свой близък човек – понякога техните искания могат да бъдат неразумни или невъзможни за удовлетворяване, или да са в разрез с нашите граници, ценности или собствени нужди.

Същото важи и за случаите, в които ролите са обърнати – важно е да сме съзнателни за своите очаквания и изисквания към другите, както и да сме способни да се справяме с неприятните емоции, произтичащи от това, че някой е отказал да задоволи дадено наше искане.