Септември, 2018г. | 12мин четене |

Изневярата е несъмнено едно от най-неприятните и смущаващи събития, които обвързан човек би могъл да преживее.

Тя предизвиква буря от болезнени чувства, при която умът ни блокира и става неспособен да осмисли случилото се.

Изневярата оставя траен и дълбок белег в съзнанието ни. Започваме да се съмняваме в стойността си като човек. Губим доверие в искреността на потенциалните си романтични партньори. Или пък решаваме никога повече да не си позволим да бъдем открити и уязвими пред другиго.

И когато човек, когото обичаме и на когото вярваме, ни изневери, неминуемо в ума ни се появява въпросът „Защо?“

Какво не е било наред с нас, другия човек или отношенията ни, за да се стигне до подобен развой на връзката ни?

Какво обяснява статистките, според които 20-70% от обвързаните зрели хора изневеряват на партньора си, без значение дали са щастливи, имат деца или са сключили брак помежду си [1, 2, 3, 4, 5, 6]?

Преди да пробваме да открием отговор на тези въпроси, бих искал да отбележа начина, по който ще третирам понятието „изневяра“ в тази статия. А той е следният:

„действие, нарушаващо споразумение между двама души относно емоционалната и сексуална ексклузивност на тяхната връзка“

Тоест, ако и двамата партньори одобряват половинката им да е емоционално ангажирана с другиго, това не се счита за изневяра.

Също така, ако двама души не са обсъдили по ясен и открит начин какви очаквания имат от партньора си (напр. той или тя да няма сексуална връзка с други хора), нарушаването на тези очаквания не се счита за изневяра.

И на последно място, ако човек има определени изисквания относно поведението на партньора си, но последният не е съгласен с тях, това също не се счита за изневяра.

Необходимо е и двете страни да са съгласни с условията на споразумението, за да се счита дадено поведение за изневяра.

Защо популярните обяснения за изневярата са неточни 

Ако отделите няколко минути, за да потърсите други статии в интернет на тема „Защо хората изневеряват?“, неминуемо ще срещнете „причини“ за изневярата като липса на сексуално удовлетворение, травма в детството, неразрешени проблеми от минали връзки, ниско самочувствие, скука, липса на емоционална близост, желание за отмъщение и много, много други [7, 8, 9].

Моята позиция е следната: докато изброените по-горе оказват влияние на вероятността за изневяра, сами по себе си е невъзможно да накарат някого да изневери.

Защо?

Възможно ли е, да речем, момиче да бъде изключително неудовлетворено от партньора си в сексуален план, да копнее за повече разнообразие и новости, да разполага с удобно време и локация, където да изневери, и въпреки всичко това да остане лоялна?

Абсолютно! Допускам, че дори можете да се сетите за такива примери от своя живот или този на близките ви, които да го потвърждават.

Да, ако човек се намира в горната ситуация, може да се чувства истински затруднен и предизвикан. Може да е силно изкушен да послуша гласчето, което го подтиква да изневери. Да си казва, че не би било кой знае какво, ако се отдаде на поривите си… и въпреки това да избере да не го направи.

Затова намирам, че е по-уместно изброените по-горе да не се третират като причини за акта на изневяра, а като фактори на уязвимост. Тоест, събития и явления, които правят изневярата по-вероятна, но само толкова.

Следователно, между въпросните фактори и акта на изневяра се намира нещо, което определя дали изневярата ще се случи или не.

Иначе казано, без наличието на подходяща психологическа почва, която да катализира факторите на уязвимост (напр. скука, липса на емоционална близост, липса на удовлетворителен секс и т.н.), няма как да се стигне до същински акт на изневяра.

Но от какво е съставена тази „психологическа почва“? Нека видим.

Психология на изневярата

Не мисля, че е възможно да бъдат открити и посочени конкретни единични събития, които причиняват изневярата.

Затова смятам, че е по-добре да перифразираме въпроса „Защо хората изневеряват?“ на следното:

„Какво възпрепятства хората да бъдат открити с партньора си за своите чувства, нужди, желания и намерения, и да действат по начини, които нарушават сключеното между тях споразумение?“

Така зададен, въпросът насочва вниманието ни към вътрешните преживявания на човек и ни ориентира към психологическите процеси, които в крайна сметка довеждат до акта на изневяра. Ето кои са те:

Способност за възприемане на различна перспектива

Възприемането на перспектива (от англ.ез. “perspective-taking”[10]) представлява способността ни да разбираме и взимаме предвид чуждите мисли, чувства и мотивации, когато избираме да направим нещо. Иначе казано, това означава да можем да се поставяме на мястото на друг човек и да преживяваме света през неговите очи.

Точното и прецизно възприемане на перспектива се оформя чрез дългогодишна практика и многократни взаимодействия със социалния свят. Така, с течение на времето умът ни изгражда както възприятие за самите нас, така и за другите хора.

Възприемането на перспектива е ключово умение, което е желателно да притежаваме, ако искаме да се радваме на добро психично здраве и благополучие. Някои от нещата, които способността ни да възприемаме перспектива ни позволява, са:

• Да живеем по-съзнателно в настоящия момент, вместо да се ангажираме прекомерно с миналото или бъдещето;

• Да правим избори, които ни облагодетелстват в дългосрочен план, вместо да бъдем контролирани от моментните си пориви и емоции;

• Да градим по-дълбоки, автентични и пълноценни връзки с хората около нас.

Разбира се, не всеки човек се е родил в подкрепяща среда, която култивира умението му да възприема чуждата перспектива. Когато то е опорочено, способността ни да сформираме пълноценни връзки и да действаме съгласно дългосрочните си интереси също бива нарушена.

Съществуват изследвания, сочещи, че дефицити в това умение водят до широк набор от проблемни нагласи и поведения, сред които:

• Това, да сме по-предубедени, стереотипизиращи и поддържащи вредни предразсъдъци спрямо хора, които са различни от нас [11, 12, 13];

• Да сме по-враждебни и склонни към вербално и физическо насилие [14, 15];

• Да сме по-затворени в себе си и изолирани от околния свят [16, 17, 18].

И моята хипотеза:

• Това, да сме по-склонни към изневяра.

Нека разгледаме начините, по които нарушената ни способност да възприемаме перспектива може да ни подтикне към изневяра.

Възприемане на чуждата перспектива

Ако не сме способни да възприемаме перспективата на друг човек, имаме тенденцията да го третираме по-скоро като бездушна машина, отколкото като живо и съзнателно човешко същество с уникални чувства, вярвания и ценности, които са също толкова истински и валидни, колкото са и нашите собствени.

Когато става въпрос за романтичния ни партньор, това би означавало, че всички чувства и мисли, които той или тя би могъл(а) да има по даден въпрос, стават маловажни до степен на незначимост – просто спират да играят каквато и да е роля в начина, по който избираме да се държим.

И ако не сме способни да съпреживеем всички болезнени чувства, които партньорът ни би изпитал, ако разбере, че му изневеряваме (или имаме намерението да го направим), значението на този човек и връзката, която имаме с него, остават на заден план. В такъв случай, малко неща биха възпрели човек да изневери, приемайки че има порива и удобната възможност да го стори.

Възприемане на перспектива във времето

Всъщност, способността ни да възприемаме перспектива касае не само това, да се поставяме на мястото на друг човек, но и да можем да разгледаме себе си и постъпките си от различна позиция в пространството и времето.

Нека си представим следния сценарий: обвързани сме, но сме попаднали в ситуация, където имаме възможността да прелюбодействаме с човек, който ни привлича изключително силно. Изпитваме интензивна физиологична и сексуална възбуда, и всичко в тялото и съзнанието ни крещи, че да нарушим споразумението си с партньора си и да му изневерим е правилното решение.

Ако не сме способни да забавим темпото и да се пренесем напред във времето, вероятността да изневерим става много голяма. С други думи, за да имаме добър контрол над поведението си, е необходимо да имаме съзнателен достъп до потенциалните дългосрочни щети, които то би могло да нанесе.

В противен случай, действията ни биха се определяли единствено от краткосрочните ефекти, които целим да постигнем – например, да задоволим сексуалните си потребности в настоящата ситуация.

Нездравословно отношение към емоциите 

Нека отново се върнем към въпроса, който олицетворява същината на изневярата:

„Какво възпрепятства хората да бъдат открити с партньора си за своите чувства, нужди, желания и намерения, и да действат по начини, които нарушават сключеното между тях споразумение?“

Едно от най-големите препятствия към това, човек да бъде открит и искрен с партньора си, са емоциите, които той изпитва. Или по-скоро – отношението, което има към емоциите, които изпитва.

За нездравословно отношение към емоциите говорим тогава, когато реагираме на своите чувства по начин, който ни отдалечава от нашите ценности и най-съкровени принципи, или води до сериозни междуличностни, здравословни и психологически щети в дългосрочен план.

Например, здравословно ли е, всеки път щом изпитаме тревожност, да бягаме от ситуацията? Не, защото животът ни започва да бъде ръководен от страховете ни, вместо от нещата, които са най-значими за нас.

Или, здравословно ли е да крещим, удряме и блъскаме, когато изпитваме гняв? Не, защото въпреки че подобни действия водят до временно облекчение на напрежението, което чувстваме, те нанасят щети върху взаимоотношенията ни.

Имайки предвид горните, нездравословното отношение към емоционалния ни свят може да бъде сведено до следното убеждение:

Трябва да имам контрол над емоциите си – било то да не изпитвам неприятни такива или да чувствам само приятни такива – за да имам пълноценен и удовлетворителен живот.

По-конкретно, нездравословното отношение към емоциите ни се свежда до две неща: от една страна, да ги избягваме и потискаме, а от друга – да им позволяваме да определят действията ни.

Избягване на емоции

Съществува понятие в психологията, наречено „преживелищно избягване“, което лежи в основата на почти всяка известна психопатология – включително депресия, тревожни разстройства, хранителни проблеми и други [19, 20, 21, 22].

Преживелищното избягване се дефинира като опитите ни да потискаме, контролираме или елиминираме вътрешните си преживявания (мисли, чувства и телесни усещания), дори когато това е неефективно или ни вреди.

Ето и как това се отнася към изневярата:

Нека си представим човек, който се намира в романтична връзка с някого, и цени и държи на партньора си.

Двамата имат договорка помежду си, че отношенията им се ползват с емоционална и сексуална ексклузивност – т.е. поддържането на любовни чувства или сексуален контакт с други хора е недопустимо.

Същевременно с това, обаче, същият този човек е влюбен в и има сексуални намерения към трето лице.

Ако този човек помисли за възможността да бъде открит за своите чувства и намерения пред партньора си, това от една страна би причинило много силен емоционален дискомфорт у него. Разкриването на тези преживявания може да причини широка гама от неприятни емоции като срам, вина, разкаяние, тревожност, страх и паника, и т.н.

Представяйки си дискомфорта, който би последвал от споделянето на подобно нещо и вероятната реакция на партньора ни, се засилва вероятността той да избегне да го направи, както и да рационализира поведението си с причини като „няма проблем, ако не знае“ или „предпочитам да го/я предпазя от истината“.

Ако същият този човек обаче има здравословно отношение към своите емоции, на преден план ще бъде поставена загрижеността за партньора му и взаимоотношенията им, както и желанието му да бъде верен на своите ценности и принципи.

Проблемите възникват, когато човек започне да третира своите емоции като нещо, което не би могъл да понесе. Избягвайки ги, той често пренебрегва своите най-дълбоки и съкровени ръководни принципи и разбирания.

Даване власт на емоциите

Втората форма на нездравословно отношение към емоциите ни касае това, да им позволяваме да контролират поведението ни. С други думи, поривите, които имаме, докато изпитваме дадена емоция, не остават просто пориви, а се материализират в действия.

Например, когато сме гневни, ние имаме порива да крещим, нагрубяваме или удряме.

Повечето хора успяват да се дистанцират от тези свои импулси и да направят нещо по-конструктивно, въпреки че изпитват силен гняв. Други, обаче, не са способни да създадат пространство между порива и действието, и в крайна сметка двете се сливат.

Изпитват гняв – атакуват. Чувстват страх – бягат. Преживяват срам – крият се. Изпитват вина – самонаказват се.

Що се отнася до изневярата, хората са ръководени най-вече от възбудата, която изпитват, и желанието си да я задоволят възможно най-бързо. Това ги прави по-неспособни да установят дистанцирана перспектива над поривите си и да разгледат какви биха били дългосрочните последици от задоволяването на последните (напр. партньорът им да ги изостави; приятелите и семейството им да ги изолират и т.н.).

С други думи, хората, които изневеряват на половинките си, имат именно тази тенденция – да си позволяват да бъдат засмукани от моментните чувства на тръпка и възбуда, пренебрегвайки потенциалните негативни последици от своите действия.

Липса на ангажираност с лични ценности като партньор

Ценностите представляват свободно избрани качества на поведенията ни, на които посвещаваме своя живот. Те са нещо, което ние избираме – не са морални правила, разбиранията на обществото или убежденията на родителите ни.

Също така, ценностите се отнасят към това, как желаем да се държим в различните сфери на живота си. Например, да бъдем любящи партньори; отзивчиви приятели; дисциплинирани професионалисти или грижовни родители.

Интересно е, че що се отнася до романтичните взаимоотношения, повечето хора си приличаме по своите ценности. Желаем да бъдем надеждни, отговорни, любящи, проявяващи чувство за хумор, приемащи, подкрепящи, грижовни, кооперативни и уважителни.

Рискът от изневяра се покачва, когато човек или не е наясно със своите ценности като партньор, или когато е съзнателен за тях, но не е ангажиран с тях поведенчески.

В първия случай, това би означавало човек да е ръководен не толкова от това, що за партньор желае да бъде във връзката си, а от:

• Правила за това, как другият трябва да се държи (напр. „Понеже съм мъж, тя трябва да ме слуша и уважава“. Или „Понеже съм жена, той трябва да ме глези и да ме третира като принцеса“)

• Моментното си настроение и състояние – когато се чувства добре, се държи добре; когато му е криво, се държи зле.

При втория случай човек е наясно със своите ценности като партньор, но избира да не се ангажира с тях.

Истината е, че не е достатъчно да ни пука за това, да бъдем открити, грижовни и лоялни с партньора си. Нито да вярваме, че това са важни качества или да искаме да бъдем такива с половинката си. Необходимо е да превръщаме тези свои ценности в конкретни действия.

Ценностите ни са смислени, само когато са материализирани в действията ни.

Разбира се, това е изключително трудно за постигане, ако имаме нездравословно отношение към емоциите си.

Например, можем да копнеем да бъдем честни и любвеобилни към партньора си, но да се опасяваме, че ако проявим тези свои ценности, ще бъдем наранени, отхвърлени или порицани по някакъв начин. Затова предпочитаме да не предприемаме рискове, и вместо това избираме да действаме предпазливо.

Смятам, че ако човек е свързан с ценностите си да бъде открит и лоялен партньор, би било невероятно трудно да се стигне до изневяра. Все пак, това би означавало, въпреки емоционалния дискомфорт, който човек изпитва, той да бъде открит за всички свои преживявания.

Подобен тип разговори могат да бъдат изключително трудни и неприятни. Но ако всеки от двамата партньори открито сподели своите чувства, пориви и нужди, винаги може да открие решение, изключващо изневярата като валидна опция.

В някои случаи това може да означава предоговаряне на условията – например, двамата партньори вече да не водят сексуално ексклузивна връзка. Друг път може да означава те да прекратят романтичните си отношения. В трети случаи – да обсъдят промените, които е необходимо да се случат, за да се върне страстта във връзката им.

При всички положения обаче, навременната откритост възпрепятства осъществяването на акт на изневяра.

Заключителни думи

Изневярата е феномен, докоснал по директен или косвен начин живота на почти всеки човек в зряла възраст. В повечето случаи тя остава след себе си огромна емоционална болка и психологически щети, отекващи месеци и години наред.

Самият факт, че толкова много хора изневеряват трябва да ни говори нещо. От една страна, че това е нормален и естествен феномен; а от друга – че е много, много трудно човек да не изневерява, ако има порива и възможността да го направи.

За да бъдем верни и лоялни партньори, е необходимо да разполагаме с обширен инвентар от добре развити психологически умения. Повечето от тях, за съжаление, се изграждат с много усилия и внимание, а не са нещо, с което се раждаме.

Надявам се представената гледна точка тук да е спомогнала за превръщането на изневярата в по-малко мистично и по-разбираемо събитие.

Ако сте преживели изневяра и намирате за трудно да продължите напред, сме насреща, за да Ви помогнем! Запишете своя час за индивидуална консултация, за да се освободите от страданието си и да задвижите живота си в по-пълноценна посока.