Юни, 2020г. | 9мин четене |
Разположени сте на неудобен стол в рецепцията пред лекарския кабинет. Въпреки че сте дошли навреме за прегледа си, има няколко души, които трябва да минат преди вас. И започвате да чакате…
Но времето минава бавно и отегчително и ви се струва сякаш вашият ред никога няма да дойде. Чувствате се изтормозени и издразнени – сякаш сте заседнали в един безконечен сив момент.
Изгаряте от желание да бъдете ангажирани с нещо – каквото и да е! – само и само за да сложите край на неприятното преживяване. В този момент в тялото ви се събужда силен порив да изстенете от отегчение, а умът ви ражда мисъл, която сте имали стотици пъти като деца: „ЩЕ УМРА ОТ СКУКА!“ [1]
Въпреки че мисълта “Ще умра от скука“ може би изглежда като шеговито преувеличение, съществуват данни, сочещи че честото преживяване на скука е свързано с увеличен риск от преждевременна смърт [2].
Скуката е често срещано преживяване и то не само сред деца и юноши. Освен че 90% от учениците и студентите преживяват скука средно веднъж дневно [3, 4, 5], до 87% от възрастните също скучаят редовно [6, 7, 8].
Ако трябва да направя предположение на базата на горната статистика, бих казал, че вие също понякога преживявате скука.
И вероятно гледате на нея като на тривиален и мимолетен дискомфорт, който може да бъде преодолян сравнително лесно.
Но научните изследвания рисуват различна, или поне много по-комплексна, картина. Нека пробваме да я опростим.
Скука – що е то?
Въпреки че повечето хора преживяват скука сравнително често, емоцията започва да бъде изследвана научно едва в началото на миналия век.
Отделно, въпреки повсеместния ѝ характер, в академичните среди започва да ѝ се обръща повече внимание едва през последните 3-4 десетилетия.
Навярно това се дължи на неотличителната природа на скуката, в сравнение с други, по-вълнуващи емоции, като страха или гнева [9]. Отделно, скуката обикновено е мимолетна и човек успява да я преодолее сравнително бързо.
Съответно, човек рядко търси професионална помощ за справяне с нея, за ралзика от други състояния, като тревожност, стрес или депресия. Оттам, клиничните психолози нямат голям стимул да правят проучвания по темата, предвид че рядко консултират хора с водещ проблем „скука“.
Въпреки че с времето „скучноватият“ характер на скуката започва да привлича научен интерес, тя все още няма широкоприета дефиниция.
Може би най-популярната такава е
„Неприятно състояние, произтичащо от несъответствие между желанието ни да бъдем ангажирани с удовлетворително занимание, от една страна, и способността ни да го постигнем, от друга“ [10].
Ето и как учените са се спрели на тази дефиниция, като са синтезирали най-авторитетните модели за скуката от последния век.
Гледни точки за скуката през годините
Липпс, немски философ, един от феновете на които е бил самият Фройд, предлага едно от най-ранните психодинамични определения за „скука“ в началото на предходния век [10]:
„Скуката е чувство на неудовлетворение, произтичащо от конфликт между нуждата за интензивна умствена дейност и липсата на подбуда за извършването ѝ“
През следващите години, други психоаналитици [11, 12] се съгласяват с горното определение, като допълват, че скучаещият човек е неспособен да определи какво точно желае да направи. С други думи, поне според психодинамичната теория, скуката представлява състояние, в което човек ту желае да бъде потопен в дадено занимание, ту няма идея точно какво занимание иска.
Екзистенциалистите, от друга страна, гледат на скуката като на състояние, белязано от чувство за празнота, безсмислие и парализа на инициативата. Според тях, скуката е естествен продукт на воденето на безцелен и изолиран от обществения свят живот [13, 14].
На последно място, когнитивните психолози смятат, че скуката се ражда тогава, когато хората интерпретират заобикалящата ги среда като монотонна [15] или безинтересна [16]. С други думи, според тях е невъзможно човек, който възприема ситуацията като необичайна или любопитна, да преживява скука.
Въпреки че има определени различия между психодинамичните, екзистенциалните и когнитивните теории за скуката, те са съгласни за едно нещо – скучаещият човек желае, но е неспособен, да се ангажира с удовлетворително занимание.
Скуката отблизо
Повечето учени смятат, че скуката е емоция – вътрешно преживяване, възникващо като реакция спрямо проблеми в заобикалящия ни свят, чиято основна функция е да ни помогне да ги преодолеем [17, 18, 19, 20, 21].
Скуката възниква тогава, когато преживяваме липса на стимулация (проблемът), която може да е причинена от монотонност, безинтересни и непредизвикателни занимания или пък липса на новости [22, 23, 24].
Освен че ни помагат да се справим с проблемите си, емоциите ни осигуряват и информация за това, къде се намираме спрямо важните за нас цели.
Например, щастието е сигнал, че сме постигнали своя цел [25, 26, 27]; гневът е сигнал, че целта ни е неосъществена, но има шанс да това да бъде поправено [25, 28]; тъгата сигнализира, че целта е неосъществена и няма шанс това да бъде поправено [25, 28, 29]; а тревожността – че постигането на важни за нас цели е под заплаха [25, 28].
Що се отнася до скуката, тя сигнализира, че настоящата ситуация вече не е пълноценна и смислена, и е необходимо да бъде изоставена в търсене на по-стимулираща или удовлетворителна такава.
С други думи, скуката ни окуражава да преследваме алтернативни цели и преживявания.
Отделно, също като всяка друга емоция, скуката има свои характерни мисловни, афективни и поведенчески особености.
Чисто когнитивно, скуката обикновено е асоциирана с преживяването, че времето минава адски бавно, че ни е трудно да се концентрираме, както и че главата ни е празна [30, 31, 32].
Също така, скучаещите хора обикновено имат присвит торс, наклонена назад глава, както и забавени и ограничени движения на крайниците [33].
На последно място, скуката често води до пориви за мисловно бягство от ситуацията (напр. чрез бленуване, фантазиране, мисловно блуждаене или заспиване [34, 35]), или за промяна на случващото се, обикновено чрез разсейване или търсене на по-смислени и удовлетворителни занимания [36, 37, 38, 39, 40, 41].
Скука ≠ апатия
Скуката е емоционално състояние, за което е характерна неудовлетвореност от настоящата ситуация. Но същото важи и за апатията.
Апатията е афективно състояние, произтичащо от това, че възприемаме ситуацията като безнадеждна или себе си – като безпомощни [42]. Нещо характерно за нея е, че е съпроводена от силно изразена липса на мотивация [43].
За разлика от апатията, при скуката третираме настоящата си цел като безсмислена или нестимулираща и сме мотивирани да я променим.
Например, ако човек е неудовлетворен от интимната си връзка, но не търси начини за подобряване на взаимоотношенията с партньора си, понеже възприема ситуацията като безнадеждна, то той преживява апатия.
От друга страна, човек, на когото му е скучно във връзката му, ще се опита да промени ситуацията – било то като промени целите във връзката си или пък открие алтернативен партньор.
Разграничението е важно, защото хората често смесват понятията, твърдейки че им е скучно, когато всъщност им е апатично (и обратното). И докато скуката сама по себе си е безвредна, не можем да кажем същото за апатията.
Апатията е свързана с мисловно предъвкване и редуцирана способност за ангажиране със смислени поведения – две от ключовите характеристики на състоянието на депресия [44, 45, 46].
С други думи, ако преживявате скука, просто трябва да промените дейността или обстановката си, за да се справите с нея. Но ако чувствате апатия, по всяка вероятност картината е много по-сложна и е желателно да ѝ обърнете по-специално внимание.
Тъмната страна на скуката
Скуката, като всяка друга неприятна емоция, има лоша репутация сред хората. Кратък преглед на цитати, свързани със скуката, ме отведе до следните няколко, които съм сигурен, че сте засичали в един или друг момент от живота си [47, 48]:
- “Обратната страна на щастието не е тъгата, а скуката.”
- ”Да ти е скучно е лична обида към теб самия. ”
- ”Само на глупавите хора им е скучно. ”
- ”Живи сте и това е невероятно. Нямате правото да изпитвате скука. ”
- ”Всичко е извинимо, но не и скуката. ”
Авторите на тези цитати рисуват скуката като порок или признак на огромно нравствено падение.
Ммм… не съм съгласен!
Както видяхме по-рано, скуката е съвсем естествена емоция, която е позната на всеки човек и всъщност ни подтиква да правим живота си по-вълнуващ и стимулиращ.
НО… скуката има и своята тъмна страна.
В психологията съществува конструкт, известен като „склонност към скука“, който представлява „тенденцията на човек да преживява скука често и в най-различни ситуации“ [49].
Обикновено на човек със склонност към скука му е скучно дори в ситуации, които другите хора намират за интересни, вълнуващи или стимулиращи.
Той се затруднява да поддържа вниманието и интереса си насочени върху едно-единствено занимание [50, 51, 52] и често има преживяването за безсмислие или безцелност в нещата, които върши [53, 54, 55]. Отделно, лесно се фрустрира, изнервя или отчайва, когато не се чувства достатъчно стимулиран [56].
Ровейки се из научните изследвания, докато пишех тази статия, не попаднах на убедителни сведения, че скуката сама по себе си е проблем.
Но има лавина от проучвания, които сочат, че склонността към скука всъщност е… и то голям!
Склонни ли сте да преживявате скука?
Преди да ви запозная с всички негативни последици, до които склонността към скука води, прочетете внимателно всяко едно от твърденията по-долу и маркирайте с ✔ („по-скоро да“) или X („по-скоро не“) степента, до която сте съгласни с тях.
- Трудно ми е да се забавлявам сам(а) ✔ или X
- Голяма част от нещата, които трябва да върша, ми се струват монотонни и досадни ✔ или X
- Обикновено се нуждая от голямо количество стимулация, за да се почувствам истински жив(а) ✔ или X
- Не се чувствам особено мотивиран(а) и вдъхновен(а) от повечето неща, които върша ✔ или X
- През немалка част от времето, просто седя и не правя нищо смислено ✔ или X
- Ако не правя нещо наистина стимулиращо, се чувствам полумъртъв(а) и празен(а) ✔ или X
- Обикновено се затруднявам да намеря нещо за вършене, което да ме държи ангажиран(а) и заинтересован(а) ✔ или X
- Често се чудя какво да правя с времето си ✔ или X
Колкото повече твърдения, маркирани с ✔ имате, толкова по-силно изразена е склонността ви да преживявате скука.
…
Ето и някои от най-сериозните психологически и социални вреди, с които високата склонност към скука е свързана:
- По-голям риск от допускане на грешки при извършването на рутинни задачи [64];
Малко добри новини, ако имате склонност към скука
Ако сте открили, че имате склонност към скука и сте се наплашили от редицата негативни последици, с които тя е свързана, имам няколко добри новини за вас.
Първата е, че склонността към скука има силно изразена негативна корелация със самоконтрола [76, 77]. С други думи, колкото по-добри сте в упражняването на самоконтрол, толкова по-слаба склонност към скука ще имате!
Това са добри новини, тъй като самоконтролът – способността да избирате как да действате, независимо какво преживявате или се случва около вас – е нещо, което може да се тренира.
В тези наши статии ще откриете конкретни техники, които ще ви помогнат да развиете повече самоконтрол:
- Кажете С.П.Р.И. на своите нежелани и автоматични поведения
- Как да откриете и развиете своя Мъдър Ум
- Митът за мотивацията: Защо ви саботира и как да го преодолеете
Oтделно, много е вероятно с течение на времето склонността ви към скука да се облекчи от самó себе си [76, 78].
Това може да се обясни с по-голямото количество отговорности, с които ни се налага да се справяме като възрастни хора. А по-големият брой ежедневни задачи ограничава времето, в което бихме могли да скучаем.
Друго възможно обяснение е, че редуцираната склонност към скука се дължи на узряването на нашия фронтален кортекс [76, 79]. Съществуват данни, които подкрепят тази хипотеза, тъй като сочат, че самоконтролът е силно зависим от интегритета на фронталния кортекс [80, 81, 82].
Заключение
Макар и неприятно, скуката е емоционално състояние, което всеки човек може да използва по конструктивен начин.
На първо място, скуката е информативна – тя ни разкрива ценни неща за света и за самите нас.
Например, казва ни, че ситуацията, в която се намираме в момента, е неудовлетворителна или непредизвикателна. Това, от своя страна, ни помага да сме по-свързани със своите настоящи цели, очаквания и интереси.
На второ място, скуката ни мотивира да преследваме цели, които ни се струват по-стимулиращи, предизвикателни или удовлетворителни от настоящите.
Тя е като филтър, който ни позволява да си дадем сметка, че настоящото занимание вече не си струва и е време да го заменим с алтернативно такова. А така можем по-лесно да се сдобием с преживяването, че нещата, които вършим, са смислени и съгласувани с нашите най-важни цели.
Оставете коментар