Юли, 2018г. | 8мин четене |
Умовете ни обичат да се тревожат – тревожат се за здравето ни, за финансовата ни сигурност, за представянето ни на работното място.
Независимо дали желаем това да се случва или не, умовете ни продължават отново и отново да си представят мрачни сценарии, в които всичко, което може да се обърка, в действителност се обърква.
Бих се учудил, ако горното не ви звучи познато. Все пак тревоженето е част от живота на всички хора – дори и на тези от нас, които изглеждат наистина спокойни, незаинтересовани или „над нещата“.
Според проучване на застрахователната агенция Liberty Mutual Insurance, 38% от хората се тревожат ежедневно. Много голяма част от тях биха казали „Постоянно се тревожа/притеснявам“ или „Винаги съм си бил(а) тревожен(а)“.
Но това, че тревоженето е естествен и познат на всички ни феномен, не пречи да ни задушава, да ограничава действията ни и да ограбва възможността ни да преживяваме наслада и удовлетворение.
Среща с група извънземни
Представете си, че един ден ви се отваря възможността да проведете разговор с група от извънземни, озовали се на Земята.
Нещото, което откровено ги впечатлява и учудва у земляните, е това, как всеки от нас се тревожи за всевъзможни неща. За тях това е доста шантаво, тъй като на пръв поглед не виждат абсолютно никакви ползи в тревоженето – само се стресираме, нарушаваме съня си и не можем да вършим работата си качествено.
Питат ви защо изобщо се тревожим. Има ли изобщо някакви ползи целият този процес?
Тогава ви хрумва да споделите следните причини с тях:
- „Тревоженето ни мотивира.“
- „Когато се тревожим, всъщност решаваме проблемите си.“
- „Тревоженето ни подготвя за всичко лошо, което може да се случи.“
Извънземните вече са наистина заинтригувани. Звучи сякаш тревоженето е наистина ползотворно и те нямат търпение да научат как да го използват в ежедневието си.
Обучението им започва със следния въпрос: „Кога е хубаво да се тревожим?“ Не ви отнема много време, за да откриете добър отговор: „Когато се случи нещо лошо“.
Но си давате сметка, че не е точно така. Не е необходимо да се е случило нещо лошо, за да се тревожат. Затова се коригирате: „Когато предстои да се случи нещо лошо.“
Изричайки го, отново си давате сметка, че нещо не е съвсем наред. Все пак няма как да знаят с абсолютна сигурност кога ще се случи нещо лошо.
Накрая прозрението ви озарява:
„Трябва да се тревожите, когато допускате, че ще се случи нещо лошо.“
Право в целта! Вече извънземните разполагат с хиляди неща, за които да се тревожат. Дори не е необходимо да чакат нещо лошо да се случи, за да могат да се тревожат за него!
Така стигате и до първото правило на тревоженето:
Ако нещо лошо може да се случи – ако можете да си го представите – то трябва да се тревожите за него!
Пряко свързано с него е и второто правило:
Не приемайте несигурността – трябва винаги да имате пълна яснота!
Така че съветвате извънземните да идентифицират и елиминират всеки възможен проблем в живота си. Направят ли го, ще се почувстват много по-добре. Ще могат най-накрая да бъдат трайно спокойни и удовлетворени, тъй като са зачеркнали всяка несигурност от битието си.
Нека използваме за пример здравето на едно от извънземните – не може да бъде напълно сигурно, че това странно петно на кожата му не е злокачествено образувание, нали?
Да, ходило е при няколко различни лекари, които са му казали, че е невинна пигментация, но нима лекарите никога не грешат?
Затова трябва да търси успокоение и уверение, че всичко е наред. Трябва да настоява лекарите да му кажат, че са абсолютно категорични, че му няма нищичко. Трябва да пита своите другари извънземни дали има промени в петното спрямо миналия месец. И не по-малко важно – трябва да проучва симптомите на различни заболявания по интернет сайтове и форуми.
Но за да бъде извънземното истински експерт в тревоженето, не е достатъчно просто да бъде мотивирано и да не приема неяснотата.
Трябва и да е силно ангажирано с тревожните мисли, които има. Така стигате и до третото правило:
Трябва да третирате всички свои негативни мисли като самата истина!
Ако в ума на извънземните се появи мисълта, че никой не ги харесва, то това е самата истина! Или ако имат мисълта, че ще бъдат уволнени от междузвездната си работа, това е сигурна гаранция, че нещастното събитие ще се случи.
Но защо им е на извънземните да бъдат загрижени за всичко това? Какво значение има дали са популярни или пък ще бъдат уволнени?
Четвъртото правило дава отговор на тези въпроси:
Всичко лошо, което би могло да се случи, е отражение на вашата личност и същност!
Извънземните са изкарали ниска оценка на изпит – некомпетентни са! Не са харесвани от другите извънземни и хората на Земята – неадекватни са! Никой не ги е потърсил да се видят през последните 4 часа – особняци са и ще си умрат сами!
Всички тези злощастни събития са отражение на тяхната същност като живи и съзнателни създания.
Но нито едно от горните не e равносилно на глобална катастрофа. Защо трябва провалът и загубата да имат толкова голямо значение за извънземните?
Защото петото правило на вечно тревожещия се човек е следното:
Провалът е недопустим и неприемлив!
Затова предлагате на извънземните да вярват, че носят отговорност за всичко, което се случва, и че ако се провалят в нещо, то всички ще узнаят за това и животът им ще е загубен.
За да направят тревогите си максимално силни и влиятелни, решавате да съветвате извънземните да вярват в следното: „Каквото и да се случва, не трябва да се провалям.“
Сега вече всяка тревога е изключително важна и съществена!
И извънземните могат да бъдат сигурни, че е такава, само като обърнат внимание на начина, по който тя ги афектира: свит стомах, ускорен пулс, шум в ушите, главоболие, студени и горещи вълни, безсъние, буца в гърлото, затруднено дишане и т.н., и т.н.
Забележат ли извънземните, че имат някое от изброените усещания, то трябва да направят нещо по въпроса. И така стигате до шестото правило:
Трябва да направите всичко по силите си, за да елиминирате негативните си чувства незабавно!
Ами ако извънземните не могат да ги разкарат? Ако полагат усилия, за да ги елиминират, а чувствата продължават да са там или дори се усилват? Кой знае в какво ще се превърнат тези чувства, ако не се направи нещо по въпроса?
Може би това, че не се разкарват, означава, че ще се случи нещо наистина отвратително. Че зад ъгъла се крият ужасни неща, за които извънземните все още не са помислили. Че може би ще загубят контрол над действията си или ще се побъркат!
Недопустимо е тези неща да се оставят просто така – нещо трябва да бъде променено веднага!
Тук идва моментът и за седмото правило:
Трябва да третирате всичко като спешен случай!
В никакъв случай извънземните не бива да си мислят, че могат да почакат известно време, преди да се захванат с решаването на проблемите и притесненията си. Всичко трябва да бъде разрешено незабавно!
Затова им препоръчвате, когато си легнат да спят довечера, да преминат мисловно през всеки свой проблем, който ги чака в близко бъдеще и да си повтарят: „Трябва да имам яснота още сега! Не мога да продължа с живота си, без да съм напълно сигурно!“
Изглежда, че си свършихте работата по прекрасен начин – успяхте да набележите и подредите седемте правила на вечно тревожещия се човек.
Нека ги разгледаме отново, за да се уверим, че не сте пропуснали нищо съществено:
- Ако нещо лошо може да се случи – ако можете да си го представите – то трябва да се тревожете за него.
- Не приемайте несигурността –трябва винаги да имате пълна яснота.
- Трябва да третирате всички свои негативни мисли като самата истина.
- Всичко лошо, което би могло да се случи, е отражение на вашата личност и същност.
- Провалът е недопустим и неприемлив.
- Трябва да направите всичко по силите си, за да елиминирате негативните си чувства веднага.
- Трябва да третирате всичко като спешен случай.
Хм. Сигурни ли сте, че не изпускате нещо?
Няма ли нещо, което ви се е изплъзнало от ума, а е важно?
Можете ли наистина да имате доверие на паметта си?
Изглежда забравихте нещо изключително съществено – че извънземните трябва да се тревожат за това, че се тревожат.
Затова им казвате, че цялото това тревожене ще ги побърка, ще ги доведе до нервен срив и ще разруши живота им из основи. И така завършвате своя списък с осмото правило:
Веднъж щом започнете да се тревожите, трябва да спрете да се тревожите, защото в противен случай ще се побъркате и разболеете!
Заключение
Може би на този етап си мислите „Ха-ха, много смешно. Да, звучи като мен и си давам сметка, че е нелогично. Но как може всичко това да ми помогне да спра да се тревожа толкова много?“
Отговорът е наистина прост. Прегледайте отново списъка със седемте (+1) правила и отбележете колко от тях важат за вас.
А сега пробвайте да допуснете следната възможност: тревожите се, понеже следвате списък с правила, които вярвате, че в действителност ви помагат. А именно, че:
- следването на тези правила ви позволява да предсказвате своите проблеми и да се подготвяте за тях;
- неприятните усещания са сигнал за нещо наистина, наистина лошо и че те трябва да бъдат отстранени на всяка цена;
- тревожейки се, ще успеете да решите трудностите и предизвикателствата в живота си.
И може би най-важното – вярвате, че следването на тези правила ще ви гарантира сигурност и ще ви направи по-спокойни.
И все пак забележете нещо странно – макар че следвате изрядно тези правила от много години, тревоженето ви продължава да е неизменна част от живота ви.
Продължават да изникват нови проблеми и неясноти.
Неприятните усещания и мисли, с които се борите, продължават да се завръщат – често дори по-напористи и трудни за контролиране отпреди.
Може би всъщност проблемът не са вашите мисли и чувства.
Може би проблемът всъщност са вашите решения – всички правила на тревоженето, към които се придържате.
Използвана литература:
Книги и ръководства
Burns, D. (1999). The Feeling Good Handbook. New York: Penguin Books.
Leahy, R. (2012). The Worry Cure: Stop Worrying and Start Living. New York: Crown Publishing Group.
Leahy, R. (2009). Anxiety Free. New York City: Hay House.
Интернет публикации
https://www.scientificamerican.com/article/why-we-worry/
https://well.blogs.nytimes.com/2016/05/09/worried-youre-not-alone/
Оставете коментар