Декември, 2018г. | 8мин четене |

Човешкият ум е нещо наистина невероятно.

Помага ни да предсказваме бъдещето и да полагаме грижи, за да се подготвим за него. Да премисляме миналите си грешки, за да бъдем по-успешни занапред. Помага ни да анализираме света около себе си, за да можем да функционираме по-пълноценно.

Позволява ни да комуникираме помежду си; да творим и създаваме; както и да подобряваме състоянието на средата, в която се намираме.

Това може да се каже, че е „светлата“ страна на човешкия ум. „Тъмната“ такава е в много отношения другото лице на същата монета:

• Умовете ни могат да планират бъдещето, но могат и непрекъснато да се тревожат за неща, които е много малко вероятно да се случат;

• Позволяват ни да се учим от миналите си постъпки, но могат и да ни превърнат в пленници на нашата история, където постоянно предъвкваме минали ситуации, дори когато това е безсмислено и вредно;

• Те са превъзходни в анализирането и решаването на проблеми в заобикалящата ни среда, но могат да ни втълпят, че и нашите преживявания или дори ние самите сме проблем за решаване;

• Умовете ни обичат да оценяват и категоризират, което ни позволява да разбираме света по-добре и да функционираме по-пълноценно в него. Същевременно обаче оценяват и нас самите и ни карат да вярваме, че етикетите, които ни лепят, обхващат цялата ни същност.

Ако някое от изброените по-горе ви звучи познато, то ето малко добри новини: умът ви работи точно както трябва!

Няма абсолютно нищо нередно, ненормално или патологично в това, умът ви да се тревожи, премисля, предъвква, критикува и сравнява. Даже обратното – това са неговите изначални и присъщи функции.

В тази статия ще научите какво всъщност представлява човешкият ум и защо е такъв, какъвто е.

Какво представлява умът

Нека започнем с това, да направим разграничение между мозък и ум.

Докато мозъкът е материален орган, който може да бъде видян, докоснат и изследван директно, умът е нещо, което мозъкът върши.

Иначе казано, умът не е нещо съществено в буквалния смисъл на думата. Той по-скоро непрекъснатият процес на когнитивно функциониране, който се случва в главите ни.

Тоест, умът представлява сборна категория на мисловните дейности, които мозъкът извършва – мислене, описване, оценяване, анализиране, планиране, припомняне, сравняване и дедуциране.

Думата „ум“ просто е удобен начин за назоваване на всички тези процеси – нищо повече от това.

Основният инструмент на човешкия ум

Основният инструмент, с който си служи човешкият ум, са мислите.

Мислите представляват думите и образи, които се появяват в съзнанието ни. Има най-различни видове мисли, сред които спомени, картини, фантазии, вярвания, идеи, нагласи, допускания, ценности, цели, планове, мечти, предсказания, оценки, критики и т.н.

Но независимо колко сложни могат да бъдат нашите мисли, те са винаги съставени от два компонента: думи и образи.

Проверете сами за себе си: когато стигнете края на настоящото изречение, спрете да четете статията за около 30 – 60 секунди, затворете очите си и просто забележете какво прави умът ви.

….

По всяка вероятност доловихте или думи, които „чувате“ като глас (понякога този глас е вашия собствен, понякога неутрален) или „виждате“ изписани, някакви образи и картини, или пък комбинация от двете.

Ако ви се струва, че умът ви е бил празен и не се е появило нищо, пробвайте отново да изкарате 1 минута в мълчание, но този път с отворени очи. Не след дълго, умът ви ще започне да коментира нещата, които се случват с и около вас. Дори и да ви каже „Нямам никакви мисли“, това пак е мисъл!

Ако сте като повечето хора, често дори не си давате сметка колко много сте потънали в мислите си – сякаш сте се слели с тях и вече сте едно цяло. Понякога това е полезно – например, когато четете книга, гледате филм или решавате математическа задача.

Много по-често обаче, умовете ни ни занимават с остри критики, болезнени образи, както и с безполезни коментари и мнения, дори когато си даваме сметка, че това е неефективно.

Ето и защо се случва това.

Характеристики на човешкия ум

Ако сте като повечето хора, може би човешкият ум представлява енигма за вас. Все пак той редовно прави неща, които изглеждат странни, безполезни и трудни за обяснение.

Ако пък сте преценили, че е добра идея да се борите срещу него, допусксам, че в повечето случаи сте се озовавали от губещата страна.

Въпреки че могат да бъдат написани хиляди страници за същността и дейността на човешкия ум, намирам, че има две основни негови характеристики, с които е достатъчно да бъдете наясно, за да подобрите психическото си благополучие.

А те са, че човешкият ум е негативен и автоматичен.

Ето точно какво означава това.

Човешкият ум е негативен

Навярно сте забелязали, че умът ви има склонността да бъде черноглед – с лекота успява да направи остра критика, неблагоприятно сравнение, страшна прогноза или прибързано заключение.

Навярно сте обръщали внимание и на това, как отвсякъде сме бомбардирани с идеята, че трябва да мислим по-позитивно. Екстремната версия на това е, че ако мислим позитивно, можем да постигнем абсолютно всичко, което поискаме, докато ако мислим негативно – ще се разболеем от рак.

За съжаление, първото не е истина. За щастие – второто също.

Истината е, че човешкият ум е еволюирал така, че да бъде негативен. Всеки един от нашите предци се е нуждаел от следното:

• Храна

• Вода

• Подслон

• Секс

И докато всички тези са били изключително важни, нито едно от тях не е било от значение, ако прадедите ни са били мъртви. Затова и преди всичко останало, основната цел на човешкия ум е била да помогне на хората да оцеляват.

А това се постига най-добре като той постоянно издирва опасности и сканира околната среда за потенциални заплахи.

Представете си, че нашите прадеди са били крайни оптимисти, мислещи позитивно за всяко едно нещо. Например са вярвали, че всичко ще бъде наред и са сваляли гарда си във всяка една ситуация. Едва ли би минало дълго време, преди да бъдат убити от хищник или предадени от свой близък.

С други думи, предците, носещи розови очила, не са имали много добри шансове да оцелеят и да се възпроизведат.

Затова ние не сме наследили техните гени. Напротив – наследили сме гените на тези наши прадеди, които са били изключително предпазливи, винаги подготвени за най-лошия сценарий.

Затова най-естественото нещо за ума е постоянно да анализира и предсказва какво би могло да ни навреди, както и да превърта минали болки отново и отново. Това всъщност представлява начинът му да ни предпази от нещастие и разочарование в бъдещ момент.

Човешкият ум е автоматичен

Втората ключова характеристика на човешкия ум е, че той е автоматичен.

Това означава, че независимо от желанието и усилията ни, той не може да бъде изключен, спрян, приглушен или накаран да млъкне.

Иначе казано, той има склонността да живее собствен живот. Може би сте забелязали как, съвсем от нищото, в ума ви изплуват много специфични спомени или нелогични асоциации и впечатления.

Убеден съм, че в тези моменти не сте положили абсолютно никакви усилия, за да предизвикате тези неща. Те просто се случват от само себе си!

За да демонстрирам по-добре характеристиката „автоматичност“ на човешкия ум, ви предлагам да преминете през един кратък експеримент. Ето в какво се изразява той.

Довършете фразата

По-долу ще откриете първата част на три известни фрази, чиято последна дума е липсваща. Вашата задача е да ги прочетете, и просто да забележете дали се появява конкретна дума в края на фразата и, ако да, да обърнете внимание коя е тя.

Не е необходимо да отгатвате коя е последната дума – не полагайте никакви усилия, за да я познаете. Просто забележете коя е първата дума, която изскача в ума ви. Готови?

1) Сговорна дружина планина …

2) Бързата кучка слепи ги …

3) Да би мирно седяло, не би чудо …

Какво се случи? Допускам, че без да полагате никакви усилия, в ума ви се появиха съответно думите „повдига“, „ражда“, и „видяло“.

А сега си представете, че ви бъдат предложени 100,000лв, ако изпълните едно много простичко условие. То е отново да прочетете първата част на трите фрази по-горе, но този път трябва да гарантирате, че в ума ви няма да се появят думите „повдига“, „ражда“, и „видяло“.

Предполагам, че в момента умът ви настоява, че това е фасулска работа. Нека пробваме.

Повтарям условието – помислете каквото и да е друго, различно от думата, която се появи при първото провеждане на експеримента. Готови?

1) Сговорна дружина планина …

2) Бързата кучка слепи ги …

3) Да би мирно седяло, не би чудо …

Какво се случи? Например, в първия случай успяхте ли да генерирате дума, различна от „повдига“? Ако в момента кимате одобрително, как разбрахте, че сте генерирали дума, различна от „повдига“?

Истината е, че дори и първоначално да не ви е хрумнала думата „повдига“, то, за да проверите дали сте успели да отговорите на условието на задачата, вие неволно сте съпоставили генерираната от вас дума с думата „повдига”. И по този начин думата отново се появи в ума ви, въпреки че имахте задача да не допускате това да се случва.

Практически изводи

Ето и практическите изводи от този кратък експеримент:

• Ако през живота си сте научили, че А се отнася към Б, тази връзка остава с вас завинаги.

Например, ако сте преживели силно разочарование след раздяла със свой интимен партньор, умът ви ще обвърже риска от емоционална болка с това, да бъдете в романтични отношения с някого.

Така, в следващи сходни ситуации – независимо, че човекът срещу вас може да е коренно различен от този, с когото сте преживели оригиналното разочарование – тази асоциация ще се активира наново.

• Не можете със силата на волята си да контролирате кога и какви мисли ще се появят в ума ви.

Точно обратното – колкото по-важно е да не мислите определена мисъл, толкова по-вероятно е тя да се появи в съзнанието ви, да доминира вниманието ви и да оказва влияние над поведението ви.

• Когато се опитате да замените „негативните“ мисли с „положителни“ такива, всъщност придавате повече сила на първите.

Да предположим, че имате идея за себе си, че сте „некомпетентни“ и тази идея провокира неприятни чувства и усещания у вас. Ако сте като повечето хора, ще искате да се чувствате по-добре относно себе си, и бихте преценили, че най-добрият начин да постигнете това, е като повярвате, че всъщност сте „компетентни“.

За да постигнете тази трансформация, можете да започнете да спорите с ума си, да полагате грижи, за да усъвършенствате знанията и уменията си, или пък да отричате грешките и недостатъците си.

Във всички тези случаи, поведението ви всъщност продължава да бъде доминирано от идеята, че сте „некомпетентни“. И по колкото повече начини се опитвате да я опровергаете, с толкова повече неща ще започне да бъде асоциирана тя.

Заключение

В тази статия разгледахме накратко какво представлява човешкият ум.

Видяхме, че неговите ключови характеристики са това, че е негативен – внимателен е за потенциални опасности и проблеми – и автоматичен – има склонността да действа самостоятелно и често противно на нашите желания.

След като сме наясно с тези негови особености, можем да подхождаме по-приемащо и разбиращо към мислите, които се появяват в умовете ни, както и към самите себе си. Мислите ни са просто мисли (разни звуци и образи в главите ни) и не говорят абсолютно нищо за нас като хора.