Август, 2018г. | 9мин четене |

Ако сте попаднали директно на тази страница, ви препоръчвам преди да продължите с нея, първо да научите повече за трите състояния на човешкия ум: емоционален, рационален и мъдър.

Мъдрият ум представлява точката, балансираща нашите разум и емоции. Той е изворът на вътрешна мъдрост и интуитивно познание, където рационалният и емоционалният ум се обединяват в едно синергично действащо цяло.

В състояние на мъдър ум сме приемащи и отворени към своите преживявания. Наблюдаваме ги неосъдително и с интерес, без да се вкопчваме за тях или да се опитваме да ги контролираме.

Всеки човек разполага с мъдър ум – без значение дали го е преживявал някога в живота си или не. И въпреки че някои хора се раждат по-предразположени да го изживяват често и продължително в своя живот, всеки от нас може да го развие и превърне в централна част от своето ежедневие.

Това може да бъде постигнато чрез редовно практикуване на определен брой умения.

Целта на настоящата статия е да ви помогне да развиете тези умения, като ви представи практически упражнения и насоки за влизане в контакт със състоянието на мъдър ум.

Първата категория умения отговаря на въпроса „Какво?“. С други думи, тези умения посочват какво трябва да вършим, за да достигнем състоянието на мъдър ум.

Втората категория умения отговаря на въпроса „Как?“ – т.е. как да прилагаме горните умения, за да се докоснем до своя мъдър ум.

Към някои от описаните по-долу умения ще откриете кратки преживелищни упражнения.

Предлагам ви да ги изпробвате, още докато четете текста, за да добиете по-добра представа в какво се изразява съответното умение – далеч по-ценно е да го изживеете директно, отколкото просто да четете за него.

Умения, отговарящи на въпроса „Какво?“ 

Наблюдавайте 

Умението да наблюдавате включва това, да преживявате или възприемате дадено нещо директно, без да го оценявате, етикетирате или описвате с думи.

Иначе казано, когато наблюдавате, вие контролирате къде насочвате вниманието си и забелязвате своите преживявания, без да се вкопчвате в тях, да ги осъждате или да им реагирате импулсиувно.

Може да наблюдавате както случващото се около вас, така и случващото се във вас самите – мислите, емоциите и телесните усещания, които имате в даден момент.

Умението да наблюдавате е ценно, понеже е изключително трудно да действате автоматично и да се ангажирате с проблемни поведения като преяждане, когато сте фокусирани върху това, просто да наблюдавате своите пориви да преядете или пък усещанията, придружаващи храненето ви.

Когато направите стъпка назад и наблюдавате случващото се по съзнателен и дистанциран начин, е много по-лесно да се свържете със своя мъдър ум и да вземете по-ефективно решение.

Да наблюдавате означава да си позволите да бъдете напълно съзнателни за случващото се в момента – независимо какво е то.

Това означава, че не се опитвате да промените, елиминирате или обясните своите преживявания.

Вместо това, просто правите стъпка назад и директно наблюдавате какво вече е тук, в този момент.

Имате преживяванията, които имате, без да добавяте или премахвате каквото и да е от тях.

Опишете 

Второто умение, отговарящо на въпроса „Какво?“ – опишете – включва това, да използвате думи, за да изобразите нещата, които наблюдавате.

Когато практикувате това умение, вие етикетирате своите мисли като мисли (напр. „Имам мисълта, че това е трудно“, вместо просто да мислите „Това е трудно“), своите чувства като чувства (напр. „Забелязвам чувство на тъга“, вместо „Тъжен/а съм“) и своите усещания като усещания (напр. „Имам усещане за студ в дланите си“, вместо „Дланите ми са студени“).

Няма нужда от прибавянето на морално измерение към вашите преживявания – дали са хубави или лоши; правилни или грешни; дали трябва или не трябва да ги имате. Просто назовавате случващото се като обективен и безпристрастен наблюдател.

Например, кажете си „Имам чувство на тревожност“, вместо „Мразя да се чувствам така! Искам да спре!“ или „Имам мисълта, че ще ме отхвърлят“, вместо „Защо постоянно си мисля най-лошото? Какво не е наред с мен?! Имам нужда от повече самочувствие!“

Също толкова важно е и да не третирате мислите си като факти, настоявайки, че те отразяват самата истина.

Например, дори да ви се струва, че наистина сте глупави, дебели или неадекватни, това е просто оценка, която умът ви прави – сбор от звуци и картини, носещи болезнен смисъл със себе си. Нищо повече.

Затова назовете мисълта си – напр. „Имам мисълта, че съм тъп(а)“ и я пуснете.

И се замислете за следното: придържането към тази мисъл и настояването, че тя е факт, прави ли живота ви по-свободен, богат и пълноценен? Позволява ли ви да се ангажирате със смислени занимания и да градите удовлетворителни взаимоотношения?

Ако да, супер!

Ако не – то тогава се замислете за всичките щети, които това, да настоявате, че мисълта ви е истина, както и нежеланието ви да я пуснете, ви нанася. Погледнете внимателно към своя опит – до какви резултати води това в дългосрочен план? Какви щети ви е нанесло?

Участвайте 

Последното умение, отговарящо на въпроса „Какво?“, касае способността ви да сте напълно и изцяло ангажирани с преживяването си по съзнателен начин.

Когато участвате, вие сте потопени в своето преживяване и имате директен контакт с него, като притеснения и несигурности спират да упражняват влияние над поведението ви.

Целта на другите две умения, отговарящи на въпроса „Какво?“ – наблюдаване и описване – всъщност е да ви позволят да участвате по максимално пълноценен начин в своя живот.

Така че след като станете съзнателни за дадено свое преживяване, наистина си позволете да потънете в него. Бъдете в него. Отпуснете се в него, както бихте се отпуснали върху най-удобното и меко легло.

И вместо да се впускате в опити да контролирате своите нежелани мисли и чувства, контролирайте действията си и начина, по който се отнасяте към своите вътрешни преживявания, за да можете да изградите по-пълноценен и богат живот.

Никой не е успял да създаде смислен и пълен живот, избягвайки своите неприятни мисли и чувства.

Напротив – такъв живот се изгражда, когато създадем пространство за неизбежните болка и страдание, и заедно с тях се задвижим напред към истински важните за нас неща.

Умения, отговарящи на въпроса „Как?“ 

Неосъдително 

Първото умение, отговарящо на въпроса „Как?“ включва това, да култивирате неосъдителна нагласа, докато наблюдавате, описвате и участвате.

С други думи, практикувайки това умение, вие не оценявате себе си, други хора или ситуации като добри-лоши, правилни-грешни, прекрасни-ужасни или стойностни-безполезни.

Вместо това, вие описвате характеристиките и последиците от дадено свое или чуждо поведение.

Например, вместо да си кажете „Беше ужасно, че преядох. Толкова съм смотан(а)“, при което оценявате поведението и личността си, бихте си казали „Това, че преядох, доведе до неприятни усещания в стомаха ми и чувства на вина и гняв към мен самия(ата).“

Проблемът с оценките е, че често те се сливат в едно цяло с нещата, към които са насочени. А такъв тип сливане оказва огромно влияние върху нашите мисли и чувства.

Ако възприемеме себе си като абсолютен провал, е почти сигурно, че ще преживеем емоции като разочарование или срам, които допълнително подхранват нашите критични и осъдителни мисли, и правят по-вероятно да се ангажираме с непродуктивни или вредящи ни поведения.

Следващият път, когато изпитате силна емоция или сте в лошо настроение, пробвайте да откриете какви оценки прави умът ви. Много е вероятно да се появят думи като „лош(а)“, „скапан(а)“, „глупав(а)“, „безполезен(а)“, „смотан(а)“, „трябва“, „не трябва“ и подобни.

Също така, имайте предвид, че думи като „добро“ и „лошо“, „правилно“ и „грешно“ са оценки, които натоварват преживяванията ви с излишно добавен смисъл. Още повече, че понякога нещата, които оценявате като хубави, крият много опасности, а тези, които оценявате като лоши, представляват добра възможност да израснете или научите нещо полезно.

Когато сте неосъдителни, вие култивирате нагласа към своите преживявания, която е лишена от подобни оценки и критики. Вместо това подхождате с отворени обятия към случващото се – приемате го такова, каквото е, независимо колко трудно, неприятно и нежелано е то за вас.

Фокусирано 

Второто умение, отговарящо на въпроса „Как?“, касае това, да контролирате къде насочвате своето внимание.

Когато сте фокусирани, вие се концентрирате върху само едно нещо в настоящия момент. Вниманието ви не е разпокъсано, а изцяло съсредоточено върху случващото се тук и сега.

За разлика от нетърпението, при което тракате нервно с крак, нямайки търпение настоящият момент да отмине, когато сте фокусирани, вие позволявате на нещата в настоящия момент да бъдат такива, каквито са, и се ангажирате изцяло със случващото се.

Да сте фокусирани означава и да сте съзнателни за моментите, в които вниманието ви се отвлича настрани от нещото, което вършите, след което го връщате внимателно към своята активност в настоящия момент.

Важно е да подхождате с топлота и съчувствие към себе си, докато практикувате умението да бъдете фокусирани. С други думи, ако нещо ви разсее, не навлизайте в критичен режим – просто отбележете и приемете, че това се е случило, след което отново се върнете към нещото, към което първоначално сте насочили вниманието си.

Ефективно 

Да бъдете ефективни означава, че се фокусирате върху нещата, които правят живота ви по-смислен и пълноценен в дългосрочен план.

Да сте ефективни не означава да сте прави, безупречни или да се чувствате добре. Често тези неща са приятни и могат да изглеждат важни в краткосрочен план, но те рядко водят до дългосрочно благополучие.

Затова избягвайте да съобразявате поведенията си както с екстремните оценки, които умът ви ви поднася (например, „Той е толкова прекрасен“, „Тя е отвратителна“, „Животът ми е безсмислен и не си струва да се живее“), така и с нуждата си да бъдете прави на всяка цена.

Вместо да се фокусирате върху това, да сте перфектни, да става на вашето или да избягвате неприятни емоции и усещания, далеч по-полезно е да се питате: „Ако направя това, което имам порив или мисля да направя, ще се доближа ли до това, да имам по-пълноценен, свободен и добър живот в дългосрочен план?“

Връщайте се отново и отново към своите ценности и свързаните с тях цели. Използвайте ги като компас, който насочва поведението ви, вместо да разчитате критичните си мисли или силните си емоции за това.

На последно място, за да бъдете ефективни, е необходимо да приемете реалността такава, каквато е. Това означава, че спирате да настоявате и изисквате тя да бъде съобразена с вашите желания и предпочитания.

Ако желаете да култивирате по-мъдра нагласа към преживяванията си, сме насреща, за да Ви помогнем! Запишете своя час за индивидуална консултация, за да изградите по-съзнателен и пълноценен живот за себе си.