Април, 2020г. | 6мин четене |

Ако сте като почти всеки друг човек, вероятно желаете да имате автентични, открити и удовлетворяващи взаимоотношения с най-близките си хора.

Но кое прави връзката между двама души истински смислена, дълбока и пълноценна?

Възможно ли е всеки човек, независимо от своите познания, способности или лична история, да изгражда такъв тип взаимоотношения?

И защо е толкова трудно да създаваме и поддържаме автентични и дълбоки връзки с хората, на които държим?

Това са само някои от въпросите, касаещи човешките взаимоотношения, на които учените се опитват да отговорят през последните десетилетия.

Предстои да ви запозная с научен модел, разкриващ естеството на здравословните интимни връзки и как последните могат да бъдат осъществени.

Преди да започнем, обаче, бих искал да уточня няколко термина, които ще срещате често:

Валидиране –  да валидираме означава да засвидетелстваме, че разбираме и приемаме чуждите преживявания, мнения или позиции такива, каквито са.

Близки / интимни отношения – В статията, под „близки“и „интимни“ връзки се имат предвид всички взаимоотношения, в които чувстваме или искаме да чувстваме другия човек по-близък до себе си. Такива взаимоотношения могат да бъдат приятелските, семейните, романтичните, професионалните и други.

Какво прави едни взаимоотношения близки? 

Според Функционалната аналитична психотерапия (или „ФАП”), преживяването на пълноценна свързаност между двама души може да бъде сведено до следното просто наблюдение:

Здравословните близки взаимоотношения се постигат и разгръщат тогава, когато човек избере да разкрие нещо лично за себе си, поставяйки се в позиция на уязвимост (иначе казано, прояви кураж), а другият реагира с автентично разбиране, загриженост и интерес (иначе казано, прояви обич) [1, 2].

Начинът, по който реагираме, когато човек ни сподели нещо лично, е ключов елемент за генерирането на близост помежду ни.

Експериментални проучвания потвърждават това наблюдение – когато студенти разкриват интимни преживявания един на друг, те съобщават за повишено усещане за междуличностна свързаност само и единствено с тези техни партньори, които им откликват валидиращо и с разбиране [3].

Но как можем да бъдем сигурни в кой момент би било уместно и ефективно да проявим кураж или обич?

Все пак, ако започнем да разкриваме най-интимните си преживявания пред случайни хора или когато ситуацията не го предполага, това не би спомогнало за изграждането на по-близки взаимоотношения. Напротив, би отблъснало другите хора от нас.

Или обратното: ако реагираме подкрепящо на чужди поведения, които са вредящи, не след дълго връзката помежду ни би започнала да вреди.

Именно поради това, към този цикъл на последователна проява на кураж и обич, ФАП добавя още един компонент: съзнателност.

Съзнателността представлява способността ни да преценим кога и как да проявим кураж към някого, както и как да проявим любяща реакция към нечия чужда проява на кураж по адекватен и уместен начин.

Нека разгледаме по-подробно всеки един от трите компонента на здравословните интимни връзки – съзнателност, кураж и обич – в по-голяма дълбочина.

В настоящата статия ще се фокусираме върху първия от трите – съзнателност. Повече информация за другите два компонента – кураж и обич – можете да откриете в следващите две части от поредицата.

Съзнателност

Съзнателността представлява преди всичко способността ни да бъдем будни, фокусирани и ангажирани със случващото се в настоящия момент. Тя ни помага да забелязваме и да се възползваме от възможността да проявим кураж или обич в дадена ситация.

Друга функция на съзнателността е да проследяваме до каква степен нашите поведения подобряват свързаността ни с другия човек. По този начин можем да нанасяме корекции в действията и реакциите си, когато това е необходимо.

Ако имате междуличностни трудности и / или търсите по-дълбока свързаност с друг човек, е ценно да разгледате следните:

• На какви неща имате тенденцията да обръщате внимание, когато общувате с този човек? Към кои аспекти от взаимодействието ви ви насочва умът ви най-често?

• За какво имате тенденцията да си мислите, когато общувате с други хора? Например, мислите ли за това, как изглеждате в очите на другия? Дали се представяте добре и се държите адекватно? Или пък имате мисли за неща, които не са свързани по никакъв начин с разговора ви?

Според Функционалната аналитична психотерапия, когато хората имаме проблеми с междуличностните взаимоотношения, е много вероятно съзнателността да е недоразвита като умение.

Иначе казано, ако срещаме трудности в създаването или поддържането на близки отношения, по всяка вероятност не сме способни да обръщаме внимание на правилните неща, когато общуваме с другите.

Ако желаете да имате повече на брой или по-близки връзки с хората около себе си, е от ключово значение да развиете по-добра съзнателност за начина, по който общувате с тях, както и за вътрешните преживявания (като мисли, чувства, нужди), които вие и събеседниците ви имате.

Три ключови сфери, в които е важно да упражняваме съзнателност, ако искаме да постигнем по-дълбоки и смислени връзки, са:

Усещания, мисли и чувства в настоящия момент 

Централната част на съзнателността е способността ни да наблюдаваме вътрешните си преживявания (мисли, емоции, усещания) по отворен и неосъдителен начин.

Това означава да ги преживяваме пълноценно, без да се опитваме да ги контролираме или да се предаваме на влиянието им.

По този начин ние редуцираме потенциално негативното въздействие, което мислите и чувствата ни биха могли да имат над нас.

Ценности, нужди, цели и идентичност 

Изграждането на близки взаимоотношения с хората покрай нас зависи от това, да бъдем наясно със своите ценности, нужди и цели.

Това означава да можем да дадем ясен отговор на въпроси като „Защо се ангажирам с разговор с този човек?“, „Какво целя да постигна?“, „Кой съм аз и какъв човек/партньор/приятел/родител копнея да бъда дълбоко в себе си?“, „Как бих се държал(а) в тази ситуация в един идеален случай?“.

Често е полезно да си даваме сметка за тези въпроси (и техните потенциални отговори), докато протичат взаимодействията ни с другите.

Това ни позволява да регулираме поведението си така, че то да бъде по-тясно съгласувано с нашите ценности, нужди и междуличностни цели.

Другите хора

Не е достатъчно да бъдем наясно със себе си, за да взаимодействаме с другите по максимално пълноценен и удовлетворителен начин. Нужно е да сме съзнателни и за самите тях.

Разбира се, това може да бъде доста трудно. Все пак не разполагаме с пряк достъп до мислите и емоциите на другите хора.

Затова, за да постигнем този тип съзнателност, е от съществено значение да бъдем способни да практикуваме следните умения:

• Възприемане на чуждата перспектива. Това означава да можем да се поставяме на мястото на другия, като се опитваме да разберем света през неговите или нейните очи;

• Емпатизиране. Това означава да разбираме чуждите чувства и емоции, и да си позволяваме да ги съпреживеем;

• Забелязване нюансите в езика на тялото на човека пред нас. Когато човек не е отркит или съзнателен за своите емоции, мисли и нужди, често езикът на тялото им ни осигурява ценна информация за случващото се в съзнанието им;

• Задаване на въпроси, целящи да повишат съзнателността ни за чуждите преживявания. Последните могат да бъдат прости такива, като „Какво изпитваш в момента?“ или „Какви мисли минават през ума ти?”

Друг важен компонент е съзнателността ни за това, как нашите действия се отразяват на другите.

Тя може да бъде подобрена, като искаме обратна връзка за въздействието, което оказваме над другите – например, питайки „Как реагираш на това, което току-що казах?“ или „Как се чувстваш към мен, когато правя това?“

Важно е да имате предвид, че съзнателността не е самоцелна. Вместо това, предназначението ѝ е да увеличи вероятността да направим нещо функционално: тоест, да проявим кураж или обич към другия човек, както и да сторим неща, които ни доближават до нашите междуличностни ценности и цели, вместо да ни отдалечават от тях.