Усeщанията, които съпътстват паническите атаки, са толкова интензивни и смущаващи, че обикновено хората си мислят, че ще полудеят или умрат.

Обичайно, паническите пристъпи траят не повече от няколко минути. Въпреки това е възможно човек да продължи да се изпитва напрежение и дискомфорт в продължение на няколко часа след атаката.

Отделно, освен че паник атаките са изключително неприятни и дискомфортни като преживяване, те често имат тенденцията да настъпват без каквито и да било предупредителни знаци.

Статистически изследвания сочат, че близо 35% от възрастните хора получават поне един пристъп на паника годишно [1, 2].

Този психологически феномен е изключително широко разпространен, смущаващ и същевременно с това енигматичен. Затова целта на тази статия е да разгледа и обясни по-подробно:

• Какво представлява паниката и какво е различното между нея и чувствата на тревожност и страх;

• Какви са физиологичните, когнитивните и поведенческите измерения на паниката;

• Какви са причините, поради които хората преживяваме пристъпи на паника;

• Кога паниката се превръща в проблем.

Има ли разлика между паника, страх и тревожност?

Случвало ли ви се е да попаднете в наистина опасна ситуация? Например, да плувате в морето и изведнъж да осъзнаете, че не можете да достигнете дъното под себе си? Или да се намирате на стълба, да загубите равновесие и да сте на косъм от това, да полетите надолу?

Във всеки един от тези случаи бихте изпитали мощен приток на физиологична възбуда.

Както самият Чарлз Дарвин отбелязва преди близо 150 години, този тип реакция е част от програмирането на всички животни, включително и хората, което от своя страна предполага, че изпълнява и някаква жизненоважна функция.

Тази алармена реакция е известна още като реакция „борба или бягство“. Нейното предназначение е да ни подготви да се борим със заплахата или да избягаме максимално бързо от нея.

Страх

Страхът представлява именно това – незабавна алармена реакция, когато сме изправени пред някакъв вид реална или въображаема опасност.

Чувството на страх ни защитава, като предизвиква мощна физиологична реакция от автономната ни нервна система. Тази реакция, заедно с преживяването ни за ужас, ни мотивира да избягаме от заплахата или се защитим от нея.

С други думи, способността ни да изпитваме страх е нещо, без което не бихме могли да просъществуваме особено дълго. Тя е това, което ни мотивира да предприемем мерки, когато сигурността, здравето ни или скъпи за нас неща са застрашени.

Тревожност

Тревожността, от друга страна, се различава от страха както по физиологичните, така и по психологическите си измерения [3, 4] .

Най-същественото различие между двете е следното: докато страхът представлява реакция на организма към заплаха в настоящето, тревожността е емоционално състояние, касаещо бъдещето. И по-точно, бъдещи ситуации, които намираме, че са непредсказуеми или извън нашия контрол.

Например, ако на открито поле срещу нас тича тигър, желаещ да ни разкъса, ще почувстваме страх (доста силен такъв).

Ако обаче сме в защитена среда и знаем, че ще се озовем лице в лице с тигъра, ще изпитваме тревожност.

И докато страхът изчезва с елиминирането на заплахата, тревожността може да продължи да витае над нас часове наред.

Това е така, понеже тревожността се подхранва предимно от дейността на умовете ни, а не от действителни източници на опасност.

Важно е да се отбележи, че тревожността, също като страха, в повечето случаи играе здравословна роля в живота ни. Тя ни помага да планираме за бъдещето и да се подготвим за евентуални проблеми, които могат да настъпят. В малки количества, тревожността всъщност подобрява представянето ни в спортен [5, 6] и академичен [7] план.

Паника

След като разгледахме отличителните характеристики на преживяванията на тревожност и страх, нека насочим вниманието си към темата на статията – паниката.

Паниката, като психологичен феномен, бива тълкувана по различни начини. Едно от по-популярните възприятия за нея е, че тя представлява преживяването на внезапен и силен изблик на страх, който се проявява, без човек да се намира в заплашителна ситуация – т.е. паниката представлява вид „фалшива аларма“ на организма ни [8, 9].

Според други автори [10, 11], паниката и страхът всъщност са един и същ феномен, като се различават единствено по своя интензитет. Иначе казано, паниката е просто много остър и силен страх и няма значение дали се преживява в лицето на действителна или въображаема заплаха.

Моето предложение е паниката да се разглежда по следния начин:

внезапна и рязка поява на неприятни телесни усещания, много интензивно чувство на страх, усещане за надвиснала опасност, както и осезаема промяна в поведението ни (напр. замръзване на място или силен порив за бягство).

А сега, нека насочим вниманието си към характерните съставни части на паническата атака.

Характеристики и симптоми на паническия пристъп

Паническите атаки са феномени, които имат множество измерения. Това прави преживяването им строго индивидуално – т.е. вашият панически пристъп вероятно се изживява по съвсем различен начин от моя.

Ето кои са съставните части на паническия пристъп.

Физиологични компоненти 

Най-често паническите атаки са придружавани от следните физически усещания:

• Учестено или усилено сърцебиене

• Болка или дискомфорт в областта на гърдите

• Задух или затруднено дишане

• Треперене или втрисане

• Усещане за давене

• Потене

• Гадене или дискомфорт в стомашно-чревния тракт

• Световъртеж или усещане за нестабилност

• Топли или студени вълни

• Мравучкане или изтръпване по лицето и крайниците

Важно е да се отбележи, че рядко, ако изобщо някога, човек преживява абсолютно всички описани по-горе физиологични симптоми.

В повечето случаи, пристъпите на паника имат само няколко на брой доминиращи такива – не повече от 4-5.

Когнитивни компоненти 

Нещото, което прави паническите атаки особено смущаващи, е че те често възникват изневиделица. С други думи, те имат тенденцията да ни сполетяват, независимо, че не сме изправени пред някаква видима заплаха или опасност.

Предвид че преживяването е толкова интензивно, неприятно и неочаквано, умовете ни започват трескаво да търсят тълкувания за случващото се. В повечето случаи, крайният резултат от това е, че те генерират много крайни и плашещи обяснения за него.

Най-често появяващите се мисли и идеи, докато човек преживява пристъп на паника, са следните:

• “Получавам сърдечен удар!”

• “Умирам!”

• “Ще загубя контрол!”

• “Ще се побъркам!”

Освен това, паническите атаки са характеризирани и с изменения в качеството на съзнанието ни:

• Имаме усещане за дереализация – сякаш нещата покрай нас са нереални, неестествени; все едно се намираме в сън

• Имаме усещане за деперсонализация – сякаш преживяванията, които имаме, не са наши; не се чувстваме „себе си“; все едно се наблюдаваме отстрани

Когато доминиращите вътрешни преживявания по време на паническата атака са именно усещането за дереализация или деперсонализация, е по-вероятно човек да си помисли, че се побърква или е на път да полудее.

Поведенчески компоненти 

Обикновено хората, преживяващи паническа атака, гравитират към една от следните две поведенчески реакции:

• Преживяват силен порив да избягат от ситуацията и да отидат на сигурно място

• Преживяват временна имобилизация – т.е. чувстват се вцепенени или парализирани

И двете поведения са абсолютно естествени и разбираеми, предвид че умът ни вярва, че се намираме в опасност.

Първото е позволявало на предците ни да се мобилизират и защитят от надвисналата над тях заплаха, докато второто – да накарат саблезъбият тигър или праисторическата мечка да загубят интерес към тях и да ги подминат.

Какви са причините за паническите атаки 

Не съществува една-единствена причина, която да бъде способна да обясни защо някои хора преживяват пристъпи на паника, а други – не.

Вместо това, съществуват няколко категории фактори, които чрез взаимодействието помежду си увеличват вероятността човек да получи паническа атака.

Предстои да разгледаме вероятните биологични и психологически фактори, които оказват най-значимо влияние за преживяването на панически пристъп.

Биологични причини 

През последните десетилетия се натрупват все повече научни сведения за това, че хората унаследяваме тенденцията да бъдем напрегнати и тревожни от своите родители [12, 13].

Същото важи и за склонността ни да преживяваме паника – изследвания на семейства и близнаци сочат, че склонността ни да преживяваме панически атаки е до умерена степен (между 33 и 43%) обусловена от генетични фактори [14, 15, 16].

Както важи за всички личностни черти и психологически разстройства, не съществува един-единствен ген, който е отговорен за преживяването на паника [17]. Вместо това, нещото, което ни прави податливи към преживяването на състояние на паника, е влиянието на редица гени, разположени на различни места по хромозомите ни, и то единствено при взаимодействието с подходящите психологически и социални фактори.

Иначе казано, сами по себе си гените ни не са способни да причинят паника. Нещото, което „включва“ тези гени, са стресови преживявания или други фактори от заобикалящата ни среда [18, 19, 20].

Мозъчна активност

Що се отнася до влиянието на мозъчната активност, част от мозъчния ствол, наречена locus coeruleus, както и определен невространсмитер – норепинефрин – се считат за играещи ключова роля при преживяването на пристъпи на паника [21].

В днешно време, обаче, се смята, че повишената активност в амигдалата играе по-централна роля, отколкото активността в locus coeruleus. Амигдалата представлява набор от ядра, намиращи се пред хипокампуса в лимбичната система на мозъка, като отговаря за преживяването ни на чувство на страх.

Според една популярна теория, амигдалата представлява съществен компонент от т.нар. „мрежа на страха“, като има връзки не само с по-нисши зони на мозъка като вече споменатия locus coeruleus, но и с по-висши такива, като префронталния кортекс [22].

Теорията предсказва, че хора със свръх чувствителни мрежи на страха са по-склонни да преживяват пристъпи на паника. Последното е потвърдено от експериментални проучвания [26] и функционални невроизобразителни техники [27].

Прекомерно чувствителните мрежи на страха е възможно до някаква степен да бъдат унаследени, но е възможно и да се развиват в резултат на повтарящите се стресиращи житейски събития, особенно в ранните етапи от живота на човек [28].

Проучвания, при които централните ядра на амигдалата биват стумилирани, сочат, че това води до произвеждането на автономни, невроендокринни и поведенчески реакции, които са идентични с тези, възникващи по време на панически пристъп [22, 23].

Други изследвания сочат, че периакведукталното сиво вещество в средния мозък също играе съществена роля за преживяването на паник атаки [24, 25].

Смята се и че съществуват две невротрансмитерни системи, които също играят важна роля за възникването на пристъпи на паника – норадренергичната и серотонергичната [22, 24].

На последно място, смята се, че инхибиторният невространсмитер GABA (гама-аминобутирична киселина) също играе роля за възникването на панически атаки – когато определени области на мозъка имат по-малки количества от нея, например, човек е по-вероятно да страда от паническо разстройство [29].

Психологически причини 

Според когнитивната теория за паниката, индивидите, които са склонни да преживяват панически пристъпи, са тези, които са свръхчувствителни към своите телесни усещания и успоредно с това – склонни да ги интерпретират по катастрофален начин [30, 31].

Например, човек, склонен към преживяването на паника, е по-вероятно да си помисли, че получава сърдечен удар, когато почувства привидно необяснимо стягане в гърдите, или да си помисли, че има мозъчен тумор, когато неочаквано му се завие свят.

Тези плашещи мисли от своя страна могат да доведат до допълнителни телесни симптоми, този път предизвикани от повишената тревожност, което от своя страна води до засилване на катастрофалните мисли. Така се формира порочен цикъл, кулминиращ в изживяването на паническа атака.

Съществуват доказателства, подкрепящи когнитивната теория за появата на паническите атаки. Например, хората, склонни към преживяването на пристъпи на паника, е много по-вероятно да интерпретират телесните си усещания по катастрофален начин [32].

Отделно, колкото по-изразена е тенденцията на човек да мисинтерпретира физиологични симптоми по катастрофален начин, толкова по-интензивно е неговото чувство на паника [33].

Моделът предсказва и че когато човек промени начина, по който тълкува своите телесни симптоми, последните би трябвало да бъдат редуцирани или да се предотврати преживяването на паническа атака.

Сведения от проучвания над ефективността на когнитивната терапия при работа с паника и паническо разстройство потвърждават тази хипотеза [34, 35, 36].

Преживелищно избягване

Друга изследователска линия касае т.нар. „преживелищно избягване“ [37]: това представляват опитите и усилията ни да избягваме, потискаме или изменяме формата на свои вътрешни преживявания, които оценяваме по негативен начин.

Според тази перспектива, хората, имащи проблеми с тревожността, избягват не нещата, които са свързани с неприятните усещания (напр. паяци, говорене пред публика, придвижване с градски транспорт), а самите неприятни усещания.

С други думи, човек с агорафобия не избягва публични места, а избягва преживяването на мисли и чувства на паника на подобни места [38].

Хората, които са склонни да преживяват панически пристъпи, генерално проявяват по-голяма нетолерантност към своите неприятни телесни усещания.

Съществуват изследвания, сочещи, че когато човек подхожда към телесните си преживявания по неприемащ и избягващ начин, той изпитва по-силен страх и е по-вероятно да получи паническа атака [39, 40].

Медицински състояния

Въпреки че описаните до този момент биологични и психологически причини за паническите атаки обясняват възникването на по-голяма част от тях, все пак има и такива, които биват причинени от съществуващи здравословни проблеми, които човек преживява.

Пристъпите на паника могат да бъдат причинени от медицински състояния като:

• Пролапс на митралната клапа – доброкачествен кардиологичен проблем, който е свързан с неправилното затваряне на една от клапите на сърцето

• Хипертироидизъм – състояние на повишена активност на щитовидната жлеза, което води и до свръхвъзбудимост на нервната система

• Хипогликемия – ниска кръвна захар, която причинява голяма част от типичните за паническите атаки симптоми: силно сърцебиене, възбуда на нервната система, потене, топли вълни и треперене

• Употреба на стимуланти – стимулантите, сред които амфетамините, кокаинът или кофеинът, са психоактивни вещества, които повишават възбудимостта на нервната ни система

• Астма – хората, които страдат от астма, е по-вероятно да получават панически пристъпи в сравнение с тези, които нямат такъв здравословен проблем

Кога паническите атаки се превръщат в проблем 

По-рано споменахме, че близо 35% от възрастните хора получават един или повече пристъпи на паника в рамките на една календарна година [1, 2], но само 3% отговарят на критериите за паническо разстройство [41]. Защо има такава голяма разлика между двете групи?

На първо място е важно да се отбележи, че нито интензитетът, нито честотата на паническите пристъпи са най-определящи за това, дали човек ще развие паническо разстройство.

Нещото, което най-вече отличава хората с „нормална“ паника от тези с „проблемна“ такава, е това, как те реагират на своите чувства на паника [42].

Повечето хора, които преживяват пристъп на паника, просто го изчакват да отмине – продължават напред с живота си, без да се тревожат за това, дали и кога ще преживеят отново паник атака.

И по-важното, не започват да полагат прекомерни усилия, за да минимизират риска това да се случи отново. С други думи, не започват да организират живота си около това, никога повече да не преживяват пристъп на паника.

Нека разгледаме тези проблемни поведения – тревоженето и избягването – по-подробно.

Тревожене 

Психологическият процес, наречен тревожно очакване [3], е ключов както за паническото разстройство, така и за всички видове проблеми с тревожността.

То представлява ориентирано към бъдещето умствено състояние, при което се опитваме да се подготвим за справянето с предстоящи негативни събития.

Когато се намираме в това състояние, изпитваме повече негативни емоции, преживяваме хроничен стрес, имаме усещане за непредсказуемост и липса на контрол, а вниманието ни е прекомерно фокусирано върху всички потенциални проблеми и заплахи [42].

Когато човек, преживял панически пристъп, премине в такова състояние, той започва да си представя в какви условия би настъпила следващата паническа атака, колко неприятно би било самото преживяване, кои са всички негативни последици, до които това би довело и т.н.

С други думи, той се подготвя ментално за следващата си среща с чувството на паника.

Тревоженето функционира по интересен начин. Когато се ангажираме с него, имаме субективното преживяване, че опознаваме по-добре потенциалните негативни събития, които могат да ни сполетят, както и че се оборудваме по-адекватно за справянето с тях.

В действителност обаче, това не е съвсем така.

Изследвания сочат, че тревоженето функционира на принципа на преживелищното избягване, споменато по-рано [43, 44].

С други думи, хората се тревожим, защото изпитваме страх и притеснение, и бихме искали да ги редуцираме, като се снабдим с яснота, сигурност и контрол над събитията в живота си.

Въпреки че в краткосрочен план подобен подход понякога помага, в дългосрочен план стратегията е неефективна.

Причините за това са прости. Независимо колко планираме, предсказваме и анализираме, няма как да се снабдим със стопроцентова гаранция за това, как ще се стекат събитията в живота ни.

Още повече, че човешкият ум е изключително умел в това, да измисля нови опасности и заплахи.

Избягване 

Когато човек получи паническа атака, без значение дали тя е била очаквана или неочаквана, той често полага огромни усилия, за да избегне повторното ѝ преживяване.

Понякога нещото, което избягваме, са конкретни ситуации, при които сме получили пристъп на паника в миналото: говорене пред публика, пътуване с обществен транспорт, засядане в асансьор и т.н.

Друг път, и може би по-често, това са телесните усещания, които придружават пристъпа на паника: ускорен пулс, задух, замаяност и други.

Именно това превръща обикновената паника в проблемна:

промяната в нашето поведение, за да се справим с паническата атака или да предотвратим повторната й поява.

Отдолу ще откриете списък с такива избягващи поведения. Въпреки че привидно се различават едно от друго, в основата им се намира едно и също нещо – разчитаме на тях, за да се почувстваме по-спокойни в краткосрочен план.

Разгледайте ги и отбележете тези, които вие използвате, за да се справите с паниката си:

• Стоите в близост до изхода, когато сте в затворено помещение

• Носите си хапчета, вода, телефон и други предмети, които ви дават усещане за сигурност

• Избягвате дейности, които предизвикват неприятни усещания (напр. секс или физическо натоварване)

• Избягвате кофеин, алкохол или захаросани храни

• Проверявате многократно пулса или кръвното си налягане

• Винаги се движите с друг човек, когато излизате навън

Някои хора, страдащи от паническо разстройство, не избягват ситуации, където биха могли да получат пристъп на паника. Проявявайки кураж, те отказват да позволят на паниката си да диктува какво могат и не могат да вършат.

Повечето хора с паническо разстройство, обаче, развиват някаква степен на агорафобия с течение на времето. Това означава, че избягват места или събития, където се опасяват, че биха могли да бъдат сполетени от пристъп на паника.

Това най-често са места, от които е трудно да се избяга и където човек се чувства като в капан.

Отдолу ще откриете списък с най-честите ситуации, които хората избягват. Отново отбележете тези, които важат за вас:

• Населени обществени места (напр. супермаркети, театри, молове, стадиони, зали)

• Затворени или тесни пространства (напр. тунели, мостове, малки стаи, асансьори, превозни средства, кабинети и дълги опашки)

• Управляване на превозно средство (особено по магистрали и мостове, при наличието на тежък трафик и на дълги разстояния)

• Да сте надалеч от вкъщи

• Да сте сами

Всички поведения, описани по-горе, представляват вид преживелищно избягване, и са известни още като предпазни поведения. С други думи, нещото, което те целят да постигнат, е да ни помогнат да се чувстваме защитени и спокойни.

Това е основното нещо, което поддържа паническите пристъпи във времето, и което довежда до това, те да се превърнат в проблем.

Защо?

Невъзможно е на 100% да избегнем телесните усещания, които възприемаме като неприятни или опасни. Всъщност, невъзможно е изобщо да контролираме емоциите си само по силата на волята си.

Емоциите и чувствата ни не разполагат с превключвател, който можем да натиснем, когато си пожелаем, и да се снабдим с или освободим от тях. Те са продукт на взаимодействието ни със света – не са нещо отделно от него.

Ето и пример: направете се истински щастливи. Отделете си колкото време е необходимо, за да почувствате автентично щастие.

Ако сте били успешни, то по всяка вероятност сте предизвикали състоянието си като реакция спрямо нещо друго. Вероятно сте си припомнили приятно събитие или сте си представили нещо хубаво, което си мечтаете да ви се случи.

Но ако сте постигнали по този начин щастието, не сте изпънили правилно условието. А то е да се почувствате щастливи, без каквато и да е връзка към каквото и да е.

Разбира се, това е невъзможно.

Същият принцип важи и за емоциите и чувствата, които оценяваме като неприятни – страх, гняв, паника и т.н.

Затова и хората, страдащи от паническо разстройство, избягват толкова много различни ситуации.  В техния ум, всяка една от тях е свързана по някакъв начин с преживяването на паника. И понеже не могат да изключат своите чувства, вместо това те избягват нещата, които са свързани с последните.

Проблемът, за съжаление, може да ескалира изключително бързо. Не е необходимо човек да е преживял паника на конкретно място, за да се страхува и да го избягва.

Например, ако човек е получил първата си паническа атака, докато е пътувал в метро, той може да започне да избягва всякакви превозни средства, независимо че никога не е изпитвал паника в тях.

Заключение

Надявам се, че прочитайки тази статия сте успели да се сдобиете с по-ясна идея идея за естеството на паническите атаки.

Въпреки че са особено неприятни и смущаващи, важно е да бъде отбелязано, че паническите атаки не са животозастрашаващи.

Тъй като се задейства реакцията „борба или бягство“ и се отделят стресови хормони като кортизол и адреналин, сърдечният мускул всъщност бива снабден с наситена с кислород кръв, което прави случването на сърдечен арест, например, почти невъзможно [45].

Така че ако в момента преживявате панически атаки, не се бойте!

Най-полезното, което можете да направите, е да не позволявате на страха си от повторни панически пристъпи да контролира живота ви.

Ангажирайте се с нещата, които са важни за вас, независимо дали съществува риск да изпитате силен дискомфорт.

В момента, в който се отворите към всички мисли и чувства, придружаващи паниката, и просто им позволите да дойдат и отминат от само себе си (както абсолютно винаги се случва), проблемът ви с паниката изчезва.