Октомври, 2018г. | 9мин четене |
Едни от най-изпитателните ситуации, в които човек може да попадне, са тези, в които негов близък страда и се мъчи. Тогава е нормално да се чувстваме объркани, неадекватни и неуверени в способността си да реагираме по максимално ефективен начин.
И това е напълно разбираемо.
В подобни ситуации е трудно да преценим какво е „правилно“ да кажем или направим. Все пак никой не ни е учил как да реагираме по съчувстващ и подкрепящ начин на човешкото страдание. Още повече, малцина са щастливците, които са родени с интуицията да го правят успешно.
Затова е естествено да се появяват плашещи мисли и чувства на страх в подобни ситуации: че можем да навлезем в чуждото пространство; да кажем нещо глупаво или грешно; да накараме другия да се чувства още по-зле; или че каквото и да направим, няма как да му помогнем.
И въпреки че не съществуват магически думи и жестове, с които да облекчим трайно болката на своя близък, все пак със своите реакции можем да му помогнем да се почувства приет и разбран, както и да създаде повече пространство за мъката си, за да я изживее по по-пълноценен начин.
В предната ни статия ви запознах с няколко реакции, които имат по-скоро отблъскващ и дистанциращ ефект върху близките ни. Днес ще разгледаме кои са реакциите, които влияят ползотворно, когато наш близък страда.
Подканвам ви да ги третирате по-скоро като генерални насоки, отколкото като правила и закони, с които непременно трябва да се съобразите.
„Проблемът“ с човешкото страдание
Рано или късно, всеки човек преживява разминаване между нещата, за които копнее, и нещата, които в действителност получава.
Понякога това ни сполетява рязко и внезапно: смърт на близък човек, здравословен проблем, насилие, предателство или изневяра. Друг път разминаването между желанията ни и реалността е не толкова драматично и остро, но все пак не по-малко болезнено: несподелена любов, чувства на самота, игнориране от страна на наш близък, усещане за несправедливост.
При всички положения, в тези ситуации естествената човешка реакция е да изпитаме болка, мъка и страдание.
А сега си задайте следния въпрос:
Що за човек бихте искали да имате до себе си, когато преминавате през подобен тежък период от живота си?
Дали това е човек, който ви критикува, омаловажава преживяванията ви и ви дава неискани съвети? Или е по-скоро човек, който ви уважава, интересува се от вас, приема ви неосъдително и ви дава подкрепата си?
Подозирам, че ще се съгласите, че вторият тип човек е далеч по-добра компания в моменти на страдание, отколкото е първият.
Същевременно, едва малцина попадат в тази категория.
Културата, в която живеем, оценява определени чувства като „негативни“ и ни учи, че те са нещо нередно и неестествено. Съответно, към преживяванията на тъга, вина, страх, гняв и прочие, се култивира враждебна нагласа, където тези емоции и чувства се третират като проблем, който трябва да бъде премахнат колкото се може по-скоро.
От тази гледна точка е напълно разбираемо защо повечето от нас се чувстват объркани, когато близък човек страда. Сякаш е наша отговорност да му помогнем да спре да изпитва „негативни“ емоции и да ги замени с „положителни“ такива.
Проблемът с тази нагласа е, че рядко води до нещо конструктивно.
В повечето случаи човекът отсреща просто има нужда да бъде изслушан, разбран и приет неосъдително. А това, да третираме преживяванията му като проблем за решаване, постига точно обратното.
Най-полезните и конструктивни реакции, когато ваш близък страда
Влезте в ролята на свидетели
В ролята на свидетели, вие наблюдавате човека срещу вас и споделяте своите впечатления по максимално обективен, неосъдителен и безпристрастен начин.
Така вашият близък има възможността да разгледа себе си и болезнените си преживявания от различна гледна точка. Това от своя страна води до създаването на здравословна дистанция между него, като човешко същество, и страданието, което той изпитва.
Когато сте в ролята на свидетели, вие създавате впечатлението, че сте искрено заинтересовани, ангажирани и загрижени за своя близък.
А това е може би най-базисното нещо, от което хората имаме нужда, когато изпитваме болка и страдаме – просто да имаме някого, който се интересува от преживяванията ни и желае да разбере през какво преминаваме.
Конкретни примери и насоки
Може би най-лесният начин да влезете в ролята на свидетели, е като коментирате какво наблюдавате у другия човек – неговата стойка, изражение на лицето, жестове и т.н.
- „Виждам колко много те боли.“
- „Изглежда сякаш това ти тежи адски много.“
- „Тъжно ти е.“
Идеята на „свидетелстването“ не е да „нацелите десятката“ със своите коментари и наблюдения. Идеята е да засвидетелствате, че виждате другия човек и сте на 100% ангажирани с него.
Затова е важно да подплатите своите реплики с чувство на топлота, загриженост и състрадание.
В противен случай ще звучите като безчувствен робот и е по-вероятно другият да се почувства дистанциран и отчужден от вас.
Проявете искрен интерес към чуждите преживявания
Един от най-добрите начини, по които можете да помогнете на другия човек да омекоти страданието си, е като насочите прожектора на своето внимание изцяло върху него.
Това означава да изоставите своите собствени предубеждения, вярвания и предразсъдъци, и да се фокусирате напълно върху случващото се с човека срещу вас.
Конкретни примери и насоки
Опитайте се да влезете в ролята на загрижен учен, който внимателно изследва разгръщащото се пред него явление.
Най-добрият начин да научите повече за преживяванията на човека срещу вас, е като задавате отворени въпроси (това са въпроси, които искат отговор, различен от „да“ или „не“) .
Това позволява на човека срещу вас да осмисли и преработи своите преживявания по-ефективно:
- „Какви чувства се появяват в теб, когато говориш за това?“
- „Кои са нещата, които намираш за най-объркващи и разстройващи?“
- „Забелязал/а ли си какво подобрява или влошава начина, по който се чувстваш?“
След като получите отговор от другия човек, е добра идея да проверите до каква степен сте го разбрали правилно. Тоест, пробвайте да обобщите и върнете обратно нещото, което току-що сте чули:
- „Доколкото разбирам, нещото, което чувстваш най-силно в момента, е тъга.“
- „От много време се чувстваш по този начин и изглежда сякаш нищо не помага.“
Ако намирате, че не разбирате нещо, което вашият близък преживява или ви казва, бъдете открити и искрени за това:
- „Съжалявам. Не съм сигурен/а, че успях да те разбера. Би ли повторил/а същото с други думи?“
- „Трудно ми е да се поставя на твое, а много ми пука за теб и ми е тъжно да виждам, че страдаш. Може ли да ми помогнеш да разбера какво точно преживяваш?“
Ако се чувствате притеснени и объркани от това, че не знаете какво да кажете или направите, отново споделете това по мек и прям начин:
- „Много съжалявам – не знам какво да ти кажа в тази ситуация. Иска ми се да бъда до теб и да те подкрепя. Би ли ми казал/а от какво имаш нужда в момента?“
На последно място, избягвайте задаването на въпроси, започващи със „Защо“. Въпреки че може да са добронамерени, е много вероятно вашият близък да ги преживее като критични и осъдителни.
Валидирайте чуждите преживявания
Това е изключително важна точка, най-вече защото хората сме израснали в среда, където голяма част от мислите и чувствата, които имаме, се третират като проблемни, грешни, лоши, опасни и т.н.
По този начин, освен че изпитваме дадена емоция (напр. тъга), изпитваме и вторични чувства, насочени към оригиналната такава (напр. критикуваме се и се ядосваме на себе си, че изпитваме тъга; казваме си, че сме „слаби“ и т.н.).
Когато валидирате чуждите преживявания, вие помагате на човека срещу себе си да ги преживее и разтълкува като нещо естествено и нормално, срещу което няма смисъл да се бори или да отрича.
Това му позволява да създаде повече пространство за тях и да ги преработи по по-здравословен начин.
Конкретни примери и насоки
За да можете да валидирате чуждите преживявания, на първо място е важно да разбирате защо другият човек ги преживява.
Ето и най-често срещаните „негативни“ емоции и обяснението за всяка от тях:
Тъга: преживяваме я, когато сме загубили нещо ценно или сме се провалили в нещо важно за нас.
Тревожност и страх: преживяваме ги, когато има вероятност нещо, на което държим – здравето ни, финансите ни, репутацията ни, взаимоотношенията ни с близките ни хора – да пострада.
Гняв: изпитваме го, когато намираме, че някой действа нечестно и несправедливо, или нарушава нашите правила и разбирания.
Срам: преживяваме го, когато действията ни се разминават с нашите идеали, или намираме, че сме се злепоставили пред хора, чието мнение е важно за нас.
Оскърбление: оскърблението се нарича още „мъка“ или просто „болка“, и го изпитваме, когато считаме, че наш близък се е отнесъл нечувствително и несъобразително с нас.
Така че следващия път, щом ваш близък назове конкретна емоция, засвидетелствайте, че разбирате защо е смислено и естествено да я изпитва.
От полза е да дадете пример със себе си или други хора – т.е. че вие или други бихте имали сходни преживявания, ако бяхте на мястото на близкия ви:
- „Нормално е да се страхуваш и тревожиш, че ще те изостави. Всеки би се чувствал така, ако има риск да загуби човек, когото обича толкова силно.“
- „Естествено е да изпитваш тъга. На твое място и аз бих бил/а адски тъжен/а в тази ситуация.“
Инициирайте физически контакт
Ако искате човекът срещу вас да усети обичта и загрижеността ви, един от най-добрите начини да постигнете това, е като установите физически контакт с него.
Когато страдаме, в повечето случаи нямаме нужда от съвети или дълги и обстойни разговори – просто ни се иска някой да ни гушне и с присъствието си да ни засвидетелства, че е нормално да изпитваме болка, че е до нас и че ни дава пълната си подкрепа.
Конкретни примери и насоки
Разбира се, не винаги е уместно и адекватно да докоснете или прегърнете човека срещу себе си.
За да прецените дали моментът за установяването на физически контакт е подходящ, обърнете внимание на историята, която имате с този човек. Ако за вас е норма да се прегръщате, например, по всяка вероятност и в тази ситуация топла прегръдка или гушкане биха били добре дошли.
Но ако вашият близък не гледа с добро око на подобен тип контакт, е по-вероятно да ви отхвърли, ако решите да го инициирате.
Друг важен аспект, който е важно да вземете под внимание, е позата на тялото на човека срещу вас. Ако е гневен, с поглед, прикован право напред, и ръкомахащ бурно, едва ли би било особено уместно да го гушнете. Същото важи и ако близкият ви е изключително затворен физически и видимо дистанциран от вас.
В такива ситуации (а и, честно казано, в почти всички други) е по-добре да споделите своите преживявания и да попитате дали е окей да го прегърнете или докоснете:
- „Гледайки как се мъчиш, ми става топло и грижовно към теб и ми се иска да те прегърна. Може ли?“
- „Окей ли е ако те хвана за ръка?“
- „Тъжно ми е, като виждам как страдаш. Имаш ли против да те гушна?“
Ако човекът срещу вас третира проявата на емоции като нещо лошо, е добре да подходите по-предпазливо – например, като просто поставите ръка върху рамото му, погалите го по съчувстващ и подкрепящ начин, или го разтриете нежно и приятелски по гърба.
Предложете практическа подкрепа
Когато човек страда, е напълно естествено да се чувства объркан, самотен и лишен от мотивация да прави каквото и да е.
Често в съзнанието му витаят и мисли, че не е достатъчно добър; че не заслужава обич; че животът му е безсмислен.
Затова е важно не само чрез думите, но и чрез постъпките си, да засвидетелствате точно обратното.
Конкретни примери и насоки
Никога не казвайте, че сте на разположение за някого, ако след това не можете да спазите обещанието си.
Ако сте казали на свой близък, че може да разчита на вас, след което ви помоли за помощ и подкрепа, а вие му откажете, това единствено ще влоши страданието му и ще наруши връзката помежду ви.
Затова е важно да осигурите реалистични рамки на своя близък за това, кога сте налични и за какво може да се разчита на вас – например, да се виждате по-често от обикновено; да се чувате по телефона всяка вечер; или дори да отидете на психотерапевт заедно.
Що се отнася до конкретни неща, които можете да инициирате да вършите с близкия си – фокусирайте се не върху това, да го разсейвате от болката му, а върху това, да задълбочите връзката помежду си и да вършите неща, които носят усещане за смисъл и богатство в живота му.
Най-лесното нещо, което можете да направите, е да се напиете заедно, но това няма да реши проблемите на вашия близък, нито ще му осигури усещане за разгръщане, свобода и смисъл.
Далеч по-добре е да се ангажирате с негови хобита и любими занимания, които в края на деня да оставят чувство на жизненост и удовлетвореност у него.
Финални думи
Добро правило е да започвате разговора със свой страдащ близък, като проявите искрено любопитство и загриженост. С други думи, покажете, че сте заинтересовани, неосъдителни, приемащи и състрадателни. Че искрено ви пука за него.
Така създавате сигурна и отворена среда, в която той да изрази и преработи преживяванията си по максимално пълноценен начин.
Едва тогава е разумно да изкажете мнението си, да споделите своята гледна точка или да дадете съвет. И отново – само когато човекът срещу вас ги е пожелал.
Оставете коментар