Октомври, 2018г. | 6мин четене |

Навярно всеки от нас се е намирал в ситуация, където близък човек е страдал психически. И вероятно сме изхождали от благородни намерения в опитите си да облекчим неговата болка.

За съжаление, малцина разполагат с необходимите осъзнатост, опит и умения, за да реагират по продуктивен и здравословен начин, когато техен близък страда.

Далеч по-често се случва да реагираме на човека срещу нас през призмата на определени правила и вярвания, към които се придържаме – например, че не трябва да се мисли негативно; че тъгата и гневът са лоши емоции; или пък че да плачеш е проява на слаб характер.

Истината е, че подобни убеждения и нагласи водят до реакции, които са по-скоро безполезни и отблъскващи, отколкото помагащи на близкия ни да се почувства по-добре.

В тази статия ще разгледаме кои са нещата, които е желателно да НЕ правим и казваме, когато наш близък се мъчи и страда.

Подканваме другия да промени чувствата и мислите си 

Навярно най-често срещаната реакция, която страдащият получава, е да му бъде казано как трябва да мисли или да се чувства.

Колко пъти ви се е случвало да чуете или пък вие самите да кажете някое от следните или подобно на тях:

• „Не плачи.“

• „Стегни се.“

• „Трябва да гледаш по-позитивно на нещата.“

• „Не се тревожи.“

• „Не трябва да ти пука толкова.“

Въпреки че почти винаги изхождаме от добри намерения, когато казваме горните, те рядко постигат желаната цел. Напротив, по-вероятно е да доведат до това, другият да се чувства неразбран и незачетен от нас.

Какво съобщение изпраща тази реакция

• Аз най-добре знам какво е правилно и полезно, и ти трябва да ме слушаш.

• За мен е по-важно аз да бъда прав/а, отколкото да оставя разбиранията си настрана, и просто да те изслушам внимателно.

• Не се интересувам от чувствата и емоциите, които имаш.

• Болката, която преживяваш, е невалидна, незначителна и маловажна.

Даваме съвети какво да направи другият, за да се почувства по-добре

Друга типична реакция, която хората имаме, когато наш близък страда, е да му сервираме съвети за това, какво трябва да направи, за да се почувства по-добре:

• “Просто трябва да го/я забравиш и да продължиш напред.“

• „Твърде много си се затворил/а. Трябва да излизаш повече.“

• „Прави йога и медитирай. Ще ти помогне със сигурност.“

• „Ако започнеш да се храниш по Х начин и да пиеш Y добавки, ще се почувстваш по-добре!“

Това по всяка вероятност отново произтича от ирационалната ни нагласа към човешката болка – че е нещо проблемно, което трябва да се реши максимално бързо.

Въпреки че понякога съветите може да бъдат адекватни като съдържание, по-вероятно е човекът срещу нас да има нужда просто да бъде изслушан и разбран.

А ако човекът срещу нас в действителност има нужда от съвет, в почти всички случаи няма да има проблем да ни помоли за такъв.

Какво съобщение изпраща тази реакция

Изразяването на мнение и даването на съвети може да е от голяма полза за страдащия човек – но само ако той се намира на подходящо за това място и открито заяви желанието си да ги получи.

В противен случай, с даването на непоискани съвети, ние изпращаме следните съобщения:

• Болката, която изпитваш, е нещо вредно и безсмислено, и трябва да я разкараш.

• Не си способен/а сам да се справиш с проблемите си, за разлика от мен.

• Искам да ти помогна, но само ако ще е по моя начин.

• Проблемът ти е твърде незначителен, за да се разстройваш толкова много за него.

Подканваме другия човек да се разсее 

Ако третираме преживяването на емоционална болка като нещо безсмислено и проблемно, е съвсем логично да искаме да насочим своето внимание или това на нашия близък към други, по-смислени и продуктивни неща.

За съжаление, разсейването е изключително неефективен и дори вреден подход в дългосрочен план, що се отнася до здравословното справяне с нещата, които ни мъчат.

Дори нашият близък да се съгласи заедно да се разсеем с нещо приятно, не му правим услуга, ако разсейването цели той да спре да мисли или чувства нещо:

• „Стига си го мислил/а! Нека се напием/ напушим/ надрусаме/ отидем на дискотека/ ядем сладолед/ гледаме филми.“

Какво съобщение изпраща тази реакция

• Болката, която изпитваш, е нещо безполезно и безсмислено, и не трябва да си позволяваш да я преживееш.

• За мен е по-лесно и важно просто да вършим приятни неща, отколкото да те изслушам внимателно и да бъда близо до теб, докато страдаш.

• Не се интересувам от твоите потребности в конкретната ситуация – аз знам по-добре от теб от какво се нуждаеш.

Критикуваме, обвиняваме или спорим 

Подозирам, че на всекиго от нас се е случвало да допусне грешка, след което да бъде засипан от мощна струя критични и осъдителни мисли:

• „Много съм зле!“

• „Защо го направих?“

• „Какво не е наред с мен!?“

• „За нищо не ставам“, както и други подобни.

Това е така, защото човешкият ум е изначално негативен и черноглед. И често със своята критичност всъщност желае да ни впрегне в действие и да ни накара да се променим.

Проблемът е, че когато позволим на ума си да ни „мотивира“ по този начин, в дългосрочен план започваме да се чувстваме изтощени, унили и безпомощни.

С други думи, това не са особено ефективни стратегии. Още по-малко ефективни са, когато са насочени към наш близък, който страда. Критикуването единствено отчуждава и подтиква другия да се чувства неадекватен и малоценен, което допълнително задълбочава страданието му.

Обвиняването и споренето постигат същия резултат:

• „Сам/а си го навлече.“

• „Казах ти, че така ще стане, нали?“

• „Ако не беше направил/а X, Y, Z, никога нямаше да се случи това.“

• „Не гледаш трезво/ разумно/ логично на нещата.“

• „Всичко в живота ти е наред. Нямаш право да се чувстваш така.“

Какво съобщение изпраща тази реакция

• Намирам те за счупен, неадекватен и малоценен човек.

• За мен е по-важно да демонстрирам, че аз съм прав/а, отколкото да оставя разбиранията си настрана и просто да те изслушам внимателно.

• Твоите мисли и чувства са невалидни и трябва да бъдат променени.

• Заслужаваш болката, която изпитваш, защото сам/а си предизвикал/а проблема си.

Предлагаме „мъдрости“

Не е ли просто чудесно, когато решим да разкрием нещо болезнено и интимно за себе си на свой близък, а той в замяна ни дава така необходима мъдрост, като:

• „Има много риби в морето.“

• „Времето лекува всичко.“

• „Всяко зло за добро.“

• „Това, което не те убива, те прави по-силен.“ и т.н., и т.н.

Не твърдя, че сами по себе си горните поговорки са безсмислени или непременно вредни. Просто те рядко, ако изобщо някога, са първото нещо, което човек има нужда да чуе, когато реши да разкрие своята болка и страдание пред свой близък.

Какво съобщение изпраща тази реакция

Рецитирайки мъдрости на сляпо, когато наш близък си е позволил да се разкрие пред нас, е много вероятно да му изпратим следните съобщения, с които да го отблъснем и дистанцираме от себе си:

• Болката, която преживяваш, е невалидна, незначителна и маловажна, и просто трябва да продължиш напред.

• Преживяванията ти са толкова прости, че могат да бъдат трансформирани чрез чуването на една-единствена поговорка.

• За мен е по-важно как аз изглеждам в ситуацията (напр. като мъдър, знаещ, опитен човек), отколкото какви са твоите преживявания и нужди.

• За мен е по-важно аз да не изпитвам дискомфорт, като обсъждаме нещата, които те смущават, отколкото да бъда насреща за теб, виждайки че страдаш и се мъчиш.

Насочваме фокуса на разговора върху себе си 

Не знам дали е така и при вас, но лично за мен една от най-болезнените и неприятни реакции, които съм получавал, когато съм разкривал нещо уязвимо и интимно за себе си в желанието да бъда чут и разбран от отсрещния човек, е последният да започне да говори за себе си, своите преживявания и как той се справя с тях.

Смятам, че подобен тип реакция е особено нечувствителна към преживяванията на страдащия човек. Отделно, тя единствено подхранва преживяването на последния, че е неразбран, безинтересен и незначителен.

Освен че хората започваме да говорим за своите проблеми, когато някой ни сподели собствен такъв, правим и сравнения между преживяванията си, или даваме неискани съвети какво човекът срещу нас би могъл да направи или промени.

Какво съобщение изпраща тази реакция

• Нито разбирам, нито имам интерес да разбера през какво преминаваш.

• За мен е по-важно аз да бъда чут/а, отколкото аз да чуя и разбера теб.

• Преживяванията, които имаш, са незначителни и има нещо неадекватно в теб, щом не можеш да се справиш с тях.

• Виж колко по-добре се справям с проблемите си в сравнение с теб.

Заключение

Дори описаните реакции да биват възприемани като груби и безчувствени, повечето от тях произтичат от искреното ни желание да помогнем. Но въпреки подлежащата добронамереност, когато ги получим от свой близък, е по-вероятно да се почувстваме наранени, отхвърлени, неоценени и неразбрани.

Важно е все пак да се отбележи, че тези поведения биха могли да бъдат конструктивни и полезни – но само когато дойдат в правилния момент и са предшествани от реакциите, които ще опишем в следващата си статия.

Ще се радвам да споделите с нас своите впечатления и коментари по прочетеното!

Ако имате нужда от допълнителна подкрепа, сме насреща, за да Ви я окажем! Запишете своя час за индивидуална консултация, за да Ви помогнем да подобрите взаимоотношенията с важните за Вас хора.