Април, 2019г. | 10мин четене |

Навярно поне веднъж в живота ви се е случвало да чуете как за някого се казва, че е „перфекционист“.

Възможно е човекът, използвал думата, да я е изрекъл с въодушевление, гордост или почит. Все пак имаме тенденцията да уважаваме хора, които си поставят високи стандарти и се стремят към постигането на отлични резултати.

Възможно е и зад изричането на думата „перфекционист“ да се намират чувства на разочарование, раздразнение или присмех. Това са естествени реакции, когато човекът до нас жертва здравето и енергията си, за да постигне самоналожен въображаем идеал.

Възможно е и самите вие да сте били описвани по този начин или да се идентифицирате с понятието „перфекционист“. Може би сте горди, че ви се отсъжда подобна оценка, и правите всичко по силите си, за да я съхраните. Или пък се чувствате като хамстер в колело, където въпреки всички свои усилия, никога не успявате да постигнете трайно удовлетворение.

Независимо в коя от двете категории попадате, тази статия е написана за вас. Нейната цел е да ви представи как учените разбират перфекционизма, кои са начините, по които той се проявява в ежедневието ни, както и какви са причините за неговото съществуване.

Определения и модели за перфекционизма

Сред широката публика, експертите и хората, ползващи психологически услуги, съществуват различни идеи за това, какво представлява перфекционизмът, както и дали той е полезен или не.

През 1980г. известният когнитивен терапевт Дейвид Бърнс публикува статия в списанието Psychology Today, озаглавено „The Perfectionist’s Script for Self-Defeat” (което, преведено на български, би било нещо като „Рецептата на перфекциониста за саморазрушение“). Според него, перфекционистите са хора, чиито стандарти са нереалистично или нерационално високи; които компулсивно преследват нереализуеми цели; и които базират стойността си на постиженията и резултатите, които постигат.

Статиятта на д-р Бърнс бележи началото на научното изследване на перфекционизма. През следващите години, понятието започва да се разглежда като мултидименсионално (многомерно) такова – т.е. съставено от различни компоненти и части. Най-влиятелните модели са тези на Хеуит и Флет, от една страна, и Фрост, Мартен, Лахарт и Росенблейт, от друга.

Мултидименсионален модел на Хеуит и Флет

Канадските психолози Гордън Флет и Пол Хеуит [1] идентифицират три основни типа перфекционизъм: ориентиран към Аз-а; ориентиран към другите; и социално установен.

Ориентираният към Аз-а перфекционизъм представлява тенденцията ни да си задаваме стандарти, които са нереалистично високи и трудни за постигане. Тези стандарти са самоналожени и са свързани с остра самокритичност и неспособност за приемане на собствените грешки и недостатъци. Когато ориентираният към Аз-а перфекционизъм бъде комбиниран с негативни житейски събития, може да доведе до преживяване на депресия.

Ориентираният към другите перфекционизъм представлява тенденцията ни да изискваме от другите да отговарят на нашите нереалистично завишени стандарти. Хората с подобен тип перфекционизъм избягват да делегират задачи, тъй като се опасяват, че крайният продукт ще бъде незадоволителен. Ориентираният към другите перфекционизъм често води до хронично преживяване на раздразнение, гняв и възмущение, както и междуличностни проблеми.

Последният тип перфекционизъм – социално установеният – представлява тенденцията ни да вярваме, че другите хора имат изключително високи изисквания към нас. Хората с такъв перфекционизъм вярват, че е невъзможно да получат чуждото одобрение, освен ако не отговорят на наложените им стандарти. Социално установеният перфекционизъм може да доведе до чувства на гняв (насочени към хората, които възприемаме, че са ни наложили нереалистично високи стандарти), потиснатост и отчаяние (ако не успеем да отговорим на чуждите стандарти), както и социална тревожност (страхът, че ако не отговорим на стандартите, ще бъдем разкритикувани и осъдени от другите).

Тук ще намерите въпросник, в който да оцените кой от трите вида перфекционизъм е най-характерен за вас.

Мултидименсионален модел на Фрост и колеги

Също като Хеуит и Флет, психологът Ранди Фрост и неговите колеги оказват влияние върху начина, по който перфекционизмът бива тълкуван [2].  За разлика от Хеуит и Флет, Фрост и колегите му предлагат не три, а шест различни дименсии на перфекционизма.

Първата дименсия е страх от допускане на грешки. Това отразява степента, до която човек се тревожи от идеята да сбърка или сгреши. Хората с високи оценки по тази дименсия имат тенденцията да третират всеки малък недостатък като значим провал.

Втората дименсия е съмнение в себе си. Тя оценява до каква степен човек се съмнява в качеството на своята работа. Хората с високи резултати по тази дименсия имат тенденцията да свръханализират действията си, съпоставяйки ги с идеализирани стандарти.

Третата дименсия е високи стандарти. Лицата с високи показатели по тази дименсия имат тенденцията да налагат изключително завишени стандарти за представянето си.

Четвъртата дименсия е взискателни родители. Хората с високи резултати по тази дименсия вярват, че родителите им са крайно взискателни и им налагат трудно достижими стандарти.

Петата дименсия е критични родители. Това отразява до каква степен човек вярва, че родителите му подхождат крайно критично, когато не успее да отговори на техните очаквания.

Последната, шеста, дименсия, е организираност. Това отразява степента, до която човек има тенденцията да поставя акцент върху поддържането на добър ред, ясна структура и висока организираност.

Тук ще намерите въпросник, в който да оцените къде се намирате по всяка от шестте дименсии на перфекционизма в модела на Фрост и колеги.

Сфери на влияние на перфекционизма 

Перфекционизмът оказва влияние над редица житейски сфери, като често това влияние е негативно и причиняващо проблеми. Отдолу ще намерите сферите от живота, над които перфекционизмът оказва най-осезаемо неблагоприятно въздействие.

Академичен и професионален живот

Хората, които са перфекционисти в своята работа или образование, имат тенденцията да задават изключително стриктни стандарти за представянето на самите себе си или своите колеги.

Когато перфекционистичните стандарти са насочени към тях самите, те имат тенденцията да прекарват изключително много време в търсенето и коригирането на малки и незначителни грешки. Това води до забавяне в изпълняването на съществуващата задача, както и до преживяване на стрес. Възможно е човек да започне да отлага задачите си, като най-често това се дължи на съмнение в способността си да я завърши по перфектен начин. Често се стига до преживяване на депресия, когато човек не успее да отговори на своите стандарти в тези сфери.

Когато перфекционистичните стандарти са насочени към колегите или подчинените им, това може да доведе до преживяването на раздразнение, гняв и разочарование, както и до междуличностни проблеми.

Хигиена и здраве

Здравето на човек също може да се превърне във фокус на перфекционистично поведение. Някои хора, например, елиминират цели хранителни групи (напр. мазнини), консумират единствено „био“ храни, спортуват компулсивно, или консумират десетки различни хранителни добавки.

Перфекционистите често проверяват здравното си състояние, било то чрез медицински тестове и процедури, или собственоръчно (напр. предизвиквайки се), тъй като искат да гарантират, че се намират в оптимална физическа форма.

Отделно, перфекционистите имат тенденцията да се мият многократно (или да използват бактерицидни гелове), както и да избягват досег с всичко, което може да бъде замърсено (напр. банкноти, брави, хора и т.н.).

Външен вид 

При някои хора, техният перфекционизъм бива насочен към начина, по който изглеждат. Те могат да се стремят към изключително високи стандарти по отношение на теглото, косата, кожата и дори дрехите си.

Например, някои хора прекарват редица часове в поставяне на грим или избиране на „правилното“ облекло, което води до закъсняване за важни събития. Други преминават през многократни процедури, за да накарат кожата си да изглежда по-стегната и подмладена.

Възможно е перфекционизмът в тази сфера да бъде насочен и към хората около нас. Например, някои хора избягват да контактуват с други, които имат акне, нездрав вид на косата, или „лош“ стил на обличане.

Ред и чистота 

Перфекционистите често отделят огромно внимание на това, покрай тях да бъде изчистено и подредено. Понякога това консумира такава част от времето им, че не остават почти никакви налични ресурси за вършенето на нещо друго.

Нерядко перфекционистите имат строго определени разбирания за красота и естетика, и не толерират мнения, различаващи се от тяхното. Или пък намират, че вещите трябва да бъдат организирани по конкретен начин (напр. изпраните дрехи да се подреждат по цвят). В тази категория попада и воденето на дълги списъци с текущи и предстоящи задачи за вършене.

Горните често водят до междуличностни проблеми със съквартиранти или партньори, които не успяват да отговорят на перфекционистичните стандарти.

Говорене и писане 

Хората с перфекционистични стандарти по отношение на речта си, често се тревожат за начина, по който се изразяват, стремейки се да изговарят всяка дума по правилен начин. Възможно е човек да бъде перфекционист по отношение на чуждата реч – тогава той е изключително чувствителен към всяка малка грешка и намира за важно да се намеси, за да я коригира.

Възможно е човек да бъде перфекционист и по отношение на писането си. Тогава той се страхува от допускането на грешки, съмнявайки се в способността си да изрази идеите си по ясен и разбираем начин. Това води до изключително дълго време за попълване на формуляри, писане на писма, приключване на курсови и дипломни работи, и т.н.

Причини за перфекционизма 

Откъде идва перфекционизмът? Дали човек се ражда такъв или е нещо, което научава в рамките на жизнения си опит? Нека разгледаме какво сочат проучванията в областта.

Генетични фактори 

Знае се много малко за връзката между гените и перфекционизма, но съвременни изследвания над близнаци помагат тя да бъде разяснена. Например, проучване, разглеждащо наследствеността/унаследяемостта на перфекционизма, сочи, че при еднояйчните близнаци се наблюдава много по-висока степен на съгласуваност (т.е. и двамата близнаци са перфекционисти), отколкото при двуяйчните [3].

Друго проучване над близнаци открива, че тревожността и маладаптивният перфекционизъм имат умерена степен на унаследяемост/наследственост (между .45 и .66), както и че генетичните фактори най-добре обясняват връзката между тревожността и нездравословния перфекционизъм [4].

По-скорошно проучване над връзката между биологията и перфекционизма сочи, че ориентираният към Аз-а перфекционизъм има малка степен на унаследяване (23% при момчета и 30% при момичета), докато ориентираният към другите – средна такава (39% при момчетата и 42% при момичетата) [5].

Влияние на родителите

Има сведения, че родителите ни оказват влияние за това, дали ще развием маладаптивна форма на перфекционизъм или не.

Например, Енс и колеги откриват, че лица, чиито родители са критични и осъдителни към тях, е по-вероятно да страдат от нездравословен перфекционизъм [6].

Друго проучване подкрепя тези резултати: хората, които възприемат родителите си като авторитарни и осъдителни, е по-вероятно да страдат от маладаптивен перфекционизъм [7]. Интересното при това изследване е, въпросните резултати се наблюдават при участници както от западни, така и от източни култури.

Проблемът с проучванията над тази тема е, че са корелационни (т.е. не могат да бъдат използвани за дефинирането на причинно-следствени връзки), както и че разглеждат единствено оценките, които изследваните лица дават за своите родители (но не и оценката на самите родители).

История на заучаване

Редица автори [8, 9, 10] смятат, че перфекционизмът е нещо, което се формира под влиянието на социални фактори.

Например, както по-рано посочихме, поддържането на високи стандарти е нещо, което често се награждава от обществото, в което живеем. Ако изкарваме добри оценки в училище, е по-вероятно да бъдем поощрени и наградени от учителите и родителите си. В допълнение към това, започваме да получаваме стипендия и увеличаваме шансовете си да бъдем приети в добър университет.

Същото важи и за външния ни вид. Когато поддържаме добра хигиена, обличаме се модерно и се грижим за тялото си, е по-вероятно да бъдем считани за атрактивни от околните, което улеснява намирането на романтичен партньор.