Декември, 2018г. | 6мин четене |

Човешкият ум оперира по наистина особен начин. Парадоксалното е, че разчитайки единствено на него, е невъзможно да проумеем какво всъщност представлява и какъв е начинът, по който функционира.

Затова и един от най-добрите начини, по които можем да „схванем“ каква е същността на човешкия ум, е посредством метафорите.

Метафорите представляват абстрактни аналогии между явления и образи, които споделят основни характеристики помежду си. Като такива, те имат способността да преминат през логично-вербалната бариера, която умовете ни налагат върху света около нас.

Отдолу ще ви запозная с няколко от любимите си метафори за човешкия ум. Подканвам ви, след като ги прочетете, да помислите в кои моменти поведението на ума ви е отговаряло на съответното описание.

Също така, ако някоя метафора ви допадне, ви предлагам да я използвате активно в ежедневието си. Това ще ви позволи да установите здравословна дистанция между себе си и мислите, които умът ви генерира. Така ще бъде по-лесно да слушате сърцето си (т.е. своите ценности), когато става въпрос за истински важните за вас неща.

Човешкият ум като устройство за издирване и решаване на проблеми 

Позовавайки се на двете ключови характеристики на човешкия ум – това, че е автоматичен и негативен – ние можем да си го представим като изключително добре смазано устройство за откриване и решаване на проблеми.

В еволюционната история на човечеството, тези негови свойства са нещото, което в най-голяма степен е благоприятствало успеха на прадедите ни.

Ако умовете им са били ориентирани към това, да откриват нередности, заплахи и опасности в околната среда, след което да съчиняват планове за разрешаването им, шансовете им да оцелеят и просъществуват са нараствали значително.

Затова и нашите умове са толкова чувствителни към потенциални проблеми – без значение дали касаят здравето, финансите или близките ни хора.

Така че, ако намирате, че се тревожите твърде много, това е напълно нормално. Умът ви се опитава да предвиди всичко, което може да се обърка, и да ви подготви да реагирате адекватно.

Ако премисляте миналите си грешки, умът ви отново върши правилно своята работа. В случая се опитва да открие проблемните аспекти във вашето поведение, за да можете да ги промените към по-ефективни такива.

Затова, следващият път, в който ви се стори, че умът ви прекалява със своята бдителност и анализи, си го представете като изключително ефективно устройство за откриване и решаване на проблеми, което е толкова мощно, че оперира отвъд вашия контрол.

Подобно отношение към ума ви ще ви позволи да се дистанцирате от дейността му, когато тя не е особено ползотворна. Ако пък има смисъл да се решават проблеми, ще бъдете по-съзнателни и способни да навигирате процеса по продуктивен начин.

Човешкият ум като ненадежден съветник 

Друг добър начин, по който можем да разглеждаме човешкия ум, е като ненадежден съветник.

Както посочихме по-рано, човешкият ум обича да търси проблеми и да намира решения за тях. Той винаги има какво да каже и да ни посъветва.

И понякога нещата, които ни предлага, в действителност са полезни. Често, обаче, не са. Понякога дори могат да бъдат откровено вредни.

Ако намирате тревожността си за мъчителна, например, умът ви със сигурност ви е казвал да избягвате определени ситуации. Ако имате социална тревожност, може би ви е казвал да не споделяте мнението си. Или ако имате пристъпи на паника – че умирате и трябва да звъннете на спешна помощ.

Следвайки подобен тип съвети, тревожността ви в действителност спада в краткосрочен план. Но какво се случва с течение на времето?

Поведението ви се автоматизира, разполагате с все по-малко опции за реагиране, а тревожността ви се връща по-безмилостна отвсякога.

Съветите на ума ви, които са ви донесли привидно благо в краткосрочен план, всъщност вкореняват допълнително проблема в дългосрочен такъв.

Именно това прави умът „ненадежден“. Понеже е продукт на нашата история, той има тенденцията да разчита прекомерно на минали преживявания. И колкото по-болезнени са били те, толкова повече се вкопчва в тях. Това, от своя страна, го възпрепятства да бъде обективен и безпристрастен.

Ако разглеждате ума си като ненадежден съветник, ще бъдете по-съзнателни в случаите, в които ви предлага решения на вашите проблеми.

Това би ви позволило по-трезво да прецените до каква степен съветите му са съгласувани с вашите ценности и е вероятно да направят живота ви по-пълноценен в дългосрочен план. А също и дали е възможно умът ви просто да действа на автопилот, опитвайки се да ви предпази в краткосрочен план, без да си дава сметка за дългосрочните щети, които това би ви нанесло.

Човешкият ум като недоволно старче

Обръщали ли сте внимание колко често умът ви прави негативен коментар относно вас самите, хората около вас или живота ви? Обзалагам се, че ако сте го правили, сте забелязали, че той има тенденцията да бъде особено хаплив и критичен.

Както разгледахме в предходната си статия, негативността е една от неговите най-ключовите характеристики. И е нещо, от което не можем да избягаме, независимо колко положителни мисли се опитаме да вкараме в главите си.

Затова си струва да приемем негативността на умовете си и да проверим дали можем да извлечем нещо ценно от нея.

Какво имам предвид с последното изречение? Независимо колко е негативен умът ви, в почти всички случаи зад кулисите се случва нещо потенциално ползотворно.

Например, ако имате критични мисли към себе си, умът ви се опитва да ви причини достатъчно количество болка, за да се задвижите към разрешаването на посочените от него проблеми.

Ако пък имате критични мисли относно другите, умът ви прави разграничение, като се опитва да ви изкара в добра светлина. Тоест, той отново се грижи за вас – подобен тип съпоставяне цели да повиши самооценката ви в краткосрочен план.

В заключение, полезно е когато умът ви е критичен, остър и осъдителен, да си го представите като сърдито старче, на когото всичко и всеки му е крив, и да го оставите да си недоволства, докато вие се движите в избраната от вас посока.

Алтернативни начини, по които можете да визуализирате ума си, когато действа по подобен начин, е като диктатор, който постоянно нарежда и командва и казва какво трябва / не трябва да правите вие или хората около вас; или като арогантен критик, който обича да унижава и злепоставя хората, в това число и самите вас.

Човешкият ум като изключително убедителен търговец

Ако умовете ни умеят едно нещо особено добре, това е да успяват да ни убедят, че техните продукти са наистина важни, стойностни и значими.

Затова е полезно да си представяме човешкия ум като умел търговец, който успява да ни убеди, че в действителност имаме нужда от нещата, които ни предлага.

Дори да не ни се иска, умовете ни ще продължат да успяват да съчинят нови истории – по-плашещи, интересни или смущаващи такива – само и само, за да ни приковат вниманието.

А веднъж щом се фокусираме върху тези истории, те много лесно заживяват собствен живот. Същевременно, ние спираме да бъдем способни да ги разграничим като истории, и вместо това започваме да ги третираме като самата истина.

Тук е важно да имате предвид, че абсолютно всичко, което се появява в ума ви, е просто история – например, защо сте хората, които сте; какво ви кара да се държите по начина, по който се държите; какво ще се случи, ако кажете А или не направите Б – всичко това са съчинения на вашия ум.

Следователно е далеч по-здравословно да ги третираме според практическата им стойност, а не според това, дали са „истина“ или не.

Да речем, че имате мисълта „Партньорът ми се държи зле с мен и затова съм депресиран(а)“.

Ако приемете тази мисъл за абсолютна истина, това означава, че докато партньорът ви не започне да се държи добре с вас, вие сте обречни да продължавате да бъдете депресирани.

Тоест, докато третирате мисълта като факт, вие сте в капан. Автономността ви е отнета, другият има контрол над чувствата ви и не можете да се промените, преди да се променят условията около вас.

Но ако съумеете да се отнесете към тази мисъл просто като към мисъл, ще можете да прецените до каква степен е от полза за вас да се водите по нея.

Заключение

Човешкият ум е странно същество.

Негативен е, има собствено мнение за всичко и е изключително добър в това, да ни убеждава, че нещата, които говори, са невероятно важни и съществени.

Бидейки наясно с тези негови особености, можем да използваме различни метафори, чрез които да изобразим него и неговата дейност, така че да изградим по-отворена, приемаща и здравословна връзка с него.

Връзка, в която нито сме негови пленници, нито негови врагове, а по-скоро го използваме тогава и само тогава, когато това има полза за нас и обслужва дългосрочните ни интереси.