Октомври, 2018г. | 12мин четене |

Ако сте като повечето хора на Земята, вероятно искате да осъществите положителни и конструктивни промени в живота си.

Ако сте като всеки друг човек на Земята, вероятно сте попадали в ситуация, където не вършите нещо от значение за вас, понеже ви липсва мотивацията за това.

Истината е, че много хора страдат от липса на мотивация. Буквално! Имат отношение към липсата си на мотивация, което чисто и просто води до ненужно страдание. И това отношение е следното:

„Трябва да се чувствам мотивиран/а, преди да свърша нещата, които са от значение за мен.“

Настоящата статия е посветена на горната нагласа, известна като “Мита за мотивацията”. Предстои да разгледаме какво я поддържа, какви щети нанася, и какво можете да направите, за да се справите с нея.

„Ползи” от Мита за мотивацията

Независимо колко странно, вредно и необичайно може да ни се струва дадено поведение, в абсолютно всеки случай има напълно смислено и разумно обяснение за него.

Същото важи и за нагласата ни към липсата ни на мотивация.

Защо бихме продължавали да се придържаме към идеята, че първо трябва да се почувстваме мотивирани, и едва след това да се задвижим към важните за нас неща, ако същата тази идея ни възпрепятства да полагаме по-добри грижи за себе си, ограничава развитието ни и ни заставя да водим тесен и монотонен живот?

Отговорът е прост: в краткосрочен план си набавяме определени облаги, които вкореняват поведението и правят повторната му поява по-вероятна.

Ето и кои са въпросните облаги, с които се сдобиваме, придържайки се към Мита за мотивацията.

Предотвратяваме неприятни преживявания

Представете си, че сте се прибрали вкъщи след дълъг, изморителен ден на работа. По-рано през същия ден сте планирали да отидете на фитнес след работа, като предварително сте подготвили необходимата за целта екипировка.

Решавате за момент да се излегнете върху канапето в хола и започвате да мислите за предстоящата си тренировка. Забелязвате, че тялото ви се чувства изморено и изтощено, и си давате сметка, че единствените неща, които ви се вършат, са свързани с набавянето на тишина, мир и спокойствие. Естествено, ходенето на фитнес не е такова.

При идеята да се преоблечете, да изминете целия път до фитнес залата, да тренирате в продължение на час и половина, да изминете пътя обратно до дома си и да се изкъпете, умът ви със сигурност не започва да аплодира идеята и да ви насърчава да я осъществите.

Напротив – ще генерира безброй причини да не го правите:

• „Твърде изморен/а съм.“

• „Не ми се занимава.“

• „Предпочитам днес да си почина.“

• „Много е студено навън.“

• „По това време фитнесът е пълен с хора.“

Каква функция обслужват всички тези мисли? Дали случайно умът ви не крие зли намерения и не желае да ви саботира?

Колкото и странно да ви се струва, случва се точно обратното – умът ви се опитва да ви предпази!

Ако все пак решите да отидете на фитнес, това би ви коствало немалки количества усилия и дискомфорт. Умът ви просто действа като доверен съветник и ви предлага алтернатива, в която се предпазвате от изпитването на всички тези неприятни усещания.

Набавяме си приятни преживявания

Както вече видяхме, следването на Мита за мотивацията води до това, да си спестим преживяването на дискомфорт в краткосрочен план. Но това не е всичко!

Освен че предотвратяваме изпитването на неприятни чувства, често си набавяме и положителни такива – отново, поне в краткосрочен план.

Нека се върнем към горната ситуация.

Ако се откажете да отидете на фитнес, това не просто ви „предпазва“ от евентуалния дискомфорт, който иначе бихте изпитали. Освен това, то отваря вратата към редица успокояващи, приятни и развлекателни занимания, с които бихте могли да се ангажирате.

Далеч по-релаксиращо, лесно и удобно е да хапнете нещо вкусно, да гледате любимия си сериал или да си пишете с приятелите си в социалните мрежи, отколкото да се преобличате, разкарвате в студа и вдигате тежести с вече изтощените си мускули.

Но всъщност, всеки път щом се вслушате в съветите на ума си да не правите нещото, което е важно за вас, и вместо това решите да си починете или набавите удовоствие, това единствено засилва влиянието на ума ви. Съответно, става по-малко вероятно да успеете да се задвижите към целите си следващия път, щом попаднете в идентична ситуация.

Иначе казано, това че си набавяте приятни усещания в краткосрочен план, следвайки Мита за мотивацията, в дългосрочен план допълнително изсмуква мотивацията ви, прави саботиращите ви мисли по-влиятелни и ви прави по-неспособни да преследвате целите си ефективно.

Поддържаме стабилна идентичност

Човешкият ум обича наличието на ред и предсказуемост. Толкова силен е афинитетът му към тях, че редовно изкривява постъпващата информация така, че да се запази усещането за съгласуваност и яснота.

Това важи с особена сила за нашите Аз-концепции. Те представляват начина, по който се възприемаме – що за хора сме, какви са нашите възможности, как се вписваме сред останалите и т.н.

Може би най-важното нещо, касаещо Аз-концепциите, е следното: човек, който е привързан към определена концепция, си обяснява случващото се чрез нея, дори когато това е безполезно или вредно.

Например, ако човек има желание да подобри здравословното си състояние и да се грижи по-качествено за тялото си, и среща трудности с осъществяването на този свой проект, умът му много лесно може да “обясни” случващото се с истории, като „Аз съм мързелив/а“, „Не съм спортен тип“ или „Просто съм си лаком/а“.

Ако пропусне да тича в парка или да хапва повече зеленчуци, това е просто защото е такъв човек. И не може да направи нищо по въпроса!

Забелязвате ли колко подмолно и пагубно може да бъде въздействието на нашите Аз-концепции?

И същевременно с това, когато възприемаме себе си и света около нас по толкова конкретен, структуриран и предвидим начин, си набавяме усещане за сигурност и яснота.

Проблемът с вкопчването в нашите Аз-концепции е, че животът ни се стеснява и ограничава до нещата, които историята, която разказваме за себе си, казва, че са възможни.

Да, докато се придържаме към идеята, че сме „мързеливи хора“, ще имаме усещането за ред и предсказуемост. Но също така ще бъдем по-малко склонни да полагаме грижи, за да действаме противно на тази идея за себе си.

По този начин, от стремеж да съхраним кохерентна и единна представа за себе си, се лишаваме от възможността да направим нещо ново и различно, с което да подобрим живота си.

Проблемите с Мита за мотивацията

Навярно вече си давате сметка за проблемите, свързани с Мита за мотивацията, както и за щетите, които той нанася.

Нека обърнем повече внимание на ключовите такива.

Не е възможно да нямаме мотивация

Не съществува човек, който няма мотивация – освен ако няма изключително тежко неврологично увреждане или не е мъртъв.

Всяко наше действие, включително и изборът ни да бездействаме, има някаква подлежаща мотивация. С други думи, то винаги цели да постигне нещо, без значение дали си даваме съзнателна сметка за това или не.

Независимо дали става въпрос за усмихване, почесване, излежаване в леглото, преяждане или самонараняване, тези поведения винаги обслужват определена функция.

Нека отново се върнем към примера от по-рано. Искаме да отидем на фитнес и избираме да останем вкъщи, понеже нямаме „достатъчно силна мотивация“ за първото.

Ако разсъждаваме по този начин, до известна степен бихме били прави. Наистина нямаме достатъчно силна мотивация за това, да отидем на фитнес – но само в сравнение с това, да останем вкъщи и да почиваме.

С други думи, просто сме по-мотивирани да си почиваме, отколкото да натоварваме тялото си допълнително.

Може да ни се наложи да чакаме вечно

Нека отново повторим Мита за мотивацията:

„Трябва да се чувствам мотивиран/а, преди да свърша нещата, които са от значение за мен“

Е, ако чакаме първо да се появят чувства на мотивация, преди да се задвижим към нещата, които са важни за нас, може да ни се наложи да чакаме до края на живота си!

Чувството на мотивация не се появява изневиделица. Още по-малко пък можем да го накараме да се пръкне само по силата на волята си.

Да, всеки от нас може да се почувства временно мотивиран, като слуша надъхваща музика, изгледа клипче на Тони Робинс, или си повтори „Мога да го направя!“ 30 пъти пред огледалото.

Но следващия път, в който попаднем в същата ситуация, чувството ни на мотивация по всяка вероятност ще се е изпарило.

Колкото по-дълго чакаме първо да се сдобием с мотивация, преди да започнем същинската работа по значимите за нас цели, толкова повече възможности пропиляваме да живеем пълноценен и смислен живот още в този момент.

Какво можете да направите по въпроса?

Надявам се, че успях да изобразя как придържането към Мита за мотивацията илюзорно помага и обективно вреди.

Ако си давате сметка за щетите, които съобразяването ви с него ви е нанесло през годините, може би сте мотивирани да промените отношението си към Мита.

Следват няколко прости неща, които можете да направите, за да се дистанцирате от Мита за мотивацията и да възстановите контрола над своите действия в моментите от най-голямо значение.

Първа стъпка: Станете съзнателни за мислите, които умът ви ви сервира 

Първата стъпка, необходима за да излезете от капана на Мита за мотивацията, включва да станете по-съзнателни за мислите, които умът ви ви поднася.

Следващият път, когато имате нещо важно за вършене – например, да работите, спортувате, развивате свое хоби и т.н. – и почувствате силен порив да не го правите, просто спрете за миг, поемете въздух и насочете вниманието си към случващото се в ума ви.

Какви мисли витаят там? Появяват ли се мисли като „Твърде ми е уморено“ или „Не ми се занимава точно сега с това“? Или пък „Ще го направя по-късно“ и „Сега не се чувствам достатъчно бодър/а и свеж/а“?

Независимо как звучат или изглеждат, просто ги наблюдавайте за известно време безпристрастно и с интерес.

Добра идея е да ги запишете на лист хартия или на документ на компютъра си.

Ето и някои от най-често срещаните мисли, които умовете ни създават в подобни ситуации:

• „Нямам мотивация“

• „Твърде зает/а съм“

• „Твърде изморен/а съм“

• „Нямам време“

• „Ще го направя по-късно/утре/следващата седмица/друг път“

• „Няма смисъл“

• „Ще се проваля“

• „Ще се изложа“

• „Не се чувствам готов/а“

• „Ще е твърде трудно“

• „Трябва ми повече време“

• „Твърде съм притеснен/а“

• „Не е честно/справедливо!“

След като сте станали съзнателни за витаещите в ума ви мисли, можете да преминете към втората стъпка.

Втора стъпка: Разгледайте как въпросните мисли ви влияят 

Наистина обичам работата си като психологически консултант – за мен е огромна страст да се усъвършенствам в тази си роля и да давам най-доброто от себе си, за да помагам на хората да имат по-богат, пълноценен и лишен от ненужно страдание живот.

Разбира се, това по никакъв начин не пречи на ума ми редовно да ми поднася неприятни и трудни мисли преди началото на срещата ми с клиентите ми.

Те могат да звучат по най-различни начини. Някои от по-честите и болезнени такива са:

• „Не се чувствам достатъчно добре, за да бъда от полза.“

• „Ще се издъня.”

• „Ами ако той/тя не остане доволна от работата ни?“

• „Ами ако той/тя намира упражненията, които правим, за странни и глупави?“

• „Не ми се занимава с това точно сега.“ и т.н., и т.н.

Очевидно, независимо колко обичам работата си, умът ми продължава и ще продължава да генерира горните мисли и подобни на тях. И истината е, че нямам никакъв контрол над това!

Нещото, над което имам контрол обаче, е как им реагирам.

Представете си, че се слея с горните мисли – вкопча се в тях, повярвам им и им позволя да диктуват поведението ми. Какво би се случило?

Може би ще отложа срещата с клиента си. Или ще бъда изключително предпазлив и плах по време на работата ни. Или няма да положа достатъчно грижи, за да дам най-доброто, на което съм способен.

При всички положения, не би излязло нищо добро от това, да съобразявам действията си с тези мисли.

Така че разгледайте как ви влияят мислите, които отбелязахте в първата стъпка.

Какво се случва, когато им позволите да диктуват поведението ви? Какъв е ефектът, който те имат над действията ви? Помагат ли ви да градите по-пълноценен и добър живот в дългосрочен план или не?

Трета стъпка: Докоснете се до своите ценности

Основната причина, поради която горните мисли са толкова трудни за преодоляване, е че ви предпазват от преживяването на дискомфорт.

От гледна точка на еволюционната ни история, едва ли съществува по-силен мотиватор от желанието ни да се самосъхраним. Затова е нормално да очаквате всеки път, щом помислите да пробвате нещо ново и различно, умът ви да се намесва и да ви дава добри причини да не го правите.

Предвид, че не можете да стопирате или елиминирате тази естествена негова тенденция, най-добрият начин, по който можете да му противодействате, е като се докоснете до нещо изключително вдъхновяващо и стимулиращо за вас.

Такова нещо са вашите ценности.

Накратко, ценностите представляват свободно избрани качества на поведенията ви, които ви носят преживяване за смисъл, посока и пълнота.

Автоматичният режим на действие на ума ви ви кара да избягвате дискомфорта и да си набавяте удоволствие в краткосрочен план. А когато сте свързани със своите ценности, правите неща, които са стойностни, значими, и обогатяват живота ви в дългосрочен план.

С други думи, хубаво е да бъдете съзнателни за следното. От какво са мотивирани действията ви –  желание за избягване на дискомфорт или желание за свързане с ценностите ви?

Истината е, че богат и пълноценен живот не се изгражда, когато човек бяга от дискомфорта. Никой не е създал дълбока връзка с друг човек, избягвайки да бъде открит, уязвим и искрен. Никой не е създал успешен бизнес, избягвайки чувствата на несигурност, тревожност и страх.

Напротив – богат и пълноценен живот се постига, когато човек създаде пространство за дискомфорта и заедно с него се задвижи към нещата, които придават значение и смисъл на живота му.

Както вече отбелязахме неколкократно, Митът за мотивацията гласи, че първо трябва да съществува чувство на мотивация, за да можем да се задвижим.

Неговата противоположност е принципът на посветеността и ангажираността:

Първо се ангажираме с нещото от значение за нас и едва след това (евентуално) идва чувството на мотивация

Обърнете внимание, че следвайки второто правило, няма как да загубите!

Ако действате съгласно ценностите си, то вие създавате по-богат и пълноценен живот за себе си – без значение дали се чувствате мотивирани или не.

А ако се появят усещания на мотивираност в последствие – супер! Това е прекрасен бонус – все пак, всеки от нас иска да се чувства мотивиран (поне от време на време).

Но дори тези чувства да не се появят, вие все пак сте успели да направите неща, които подобряват и обогатяват живота ви.

Четвърта стъпка: Задайте си златния въпрос 

Надявам се, че до този момент сте успели да уловите мислите си, да разгледате как ви влияят, както и да се свържете със своите ценности.

Сега идва моментът за ключовия въпрос. Ако е необходимо, задайте си го няколко пъти, и постойте известно време с него. Не пришпорвайте отговора. Ето и златния въпрос:

„Въпреки че не се чувствам мотивиран/а в момента, склонен/а ли съм да направя каквото е необходимо, за да имам по-богат и пълноценен живот в дългосрочен план?”

Ако отговорът е „Да“, си задайте втория (бонус) златен въпрос:

„Какво е минималното количество време, за което съм склонен/а да се ангажирам на 100% с въпросното занимание ОЩЕ СЕГА?” 

Постарайте се да се договорите с ума си за абсолютното минимално време. Ако сте склонни да посветите 1 минута, супер! По-добре една минута, отколкото нито една. Целта тук не е да бъдете герои, а да направите първите си смели стъпки в желаната от вас посока.

Така че създайте пространство за своето усещане на дискомфорт и трудните мисли, които умът ви ви поднася, установете съзнателен контакт с ценностите си, и направете крачка напред към важните за вас неща още сега!

Ако имате нужда от допълнителна подкрепа, сме насреща, за да Ви я окажем! Запишете своя час за индивидуална консултация, за да научите как да водите пълноценен и продуктивен живот, независимо дали се чувствате мотивирани или не.