Февруари, 2020г. | 4мин четене |

Тревоженето е повсеместен процес – няма човек, който да не е бил засегнат от него в един или друг момент.  Аз, вие, най-близките ви хора, непознатите, с които се разминавате по улицата ежедневно – всички ние се тревожим.

Тревожим се за мнението на околните, за здравето си или това на близките ни, за финансовото си състояние, за възможността да допуснем грешка или да се провалим, за автомобилни или самолетни катастрофи, за забравяне на важни неща. С други думи – за всичко!

Изследванията сочат, че близо 40% от хората се тревожат всеки ден [1], като при голяма част от тях това влияе негативно на функционирането им [2, 3]. Хората, които прекарват голямо количество време в тревоги, имат проблеми със съня [4], храносмилането [5], концентрацията и паметта [6], както и в сферата на близките взаимоотношения [7].

Но защо тревоженето е толкова разпространен феномен, предвид всички негативни последици, до които води?

Истината е, че поне в краткосрочен план, то носи определени облаги със себе си. Нека разгледаме по-подробно най-значимите от тях.

Защо (е трудно да спрем да) се тревожим?

Ако тревоженето ви възпрепятства да живеете пълноценно и сте решени да се освободите от негативното му влияние, най-важната първа стъпка е да го опознаете отблизо. Това включва да разгледате как точно функционира и какво се опитва да постигне.

Решава проблеми 

Често хората се тревожим и притесняваме за определени събития, тъй като вярваме, че това ще ни помогне да намерим отговор или решение за тях [8, 9]. Тоест, вярваме, че така ще можем да се подготвим адекватно за бъдещето и да предотвратим случването на нежеланите ситуации.

Дори това да беше вярно, то би било приложимо единствено за тези части от проблема, на които можем да повлияем с действията си. Докато при тревоженето, всъщност засядаме в процес на предъвкване на всичко негативно – независимо дали е под наш контрол или не [10].

Отделно, дори когато стигнем до определено „решение“, умът ни с лекота генерира пропуски в него или съчинява допълнителни потенциални усложнения. Какво е решението в случая? Продължаваме да се тревожим!

Вярваме, че светът е непредсказуемо и опасно място

Когато вярваме, че светът е като дива джунгла, в която ни дебнат опасности и препятствия от всеки ъгъл, логичното нещо е да бъдем нащрек и да мислим за всички неприятности, които биха могли да ни сполетят.

Съответно, когато идентифицираме заплаха и успеем да я избегнем или преодолеем, засилваме тенденцията си да бъдем прекомерно предпазливи и внимателни.

Проблемът с тази нагласа е, че умовете ни започват да се фокусират върху всички заплашителни стимули от околната среда и, по-важното, започват да третират и неутралните стимули като такива! [10, 11]

Предпазва ни от неприятни чувства 

В своята същност тревоженето е мисловен процес и като такъв, той ни дистанцира от случващото се в нашето тяло. Когато сме ангажирани със своите мисли, преживяваме емоциите си като по-слаби и незначителни.

Въпреки че в краткосрочен план дискомфортът ни е притъпен, с течение на времето тревоженето води до намален капацитет да преживяваме и преработваме емоциите си по пълноценен начин. Така, чувствата ни започват да стават все по-неразбираеми и непоносими за нас с течение на времето.

Това, от своя страна, подхранва тревоженето ни, тъй като води до пренебрегване на богатството от информация, която емоциите ни носят със себе си. Отделно, емоционалната дис-регулация (неспособността да реагираме ефикасно на емоциите си) лежи в основата на почти всички психични проблеми [12, 13].

Мотивира ни да действаме

Повечето хора вярват, че тревоженето и притеснението ги мотивират да свършат своите задачи. Например, ако се тревожите за връзката си, може би вярвате, че това ще ви мотивира да бъдете по-добър партньор. Или ако се тревожите за здравето си – че ще започнете да полагате повече усилия, за да постигнете добра физическа форма.

Всъщност, до известна степен тази гледна точка е валидна. Когато тревоженето се случва в лека степен, в действителност то може да ни помогне да се приведем в действие [14, 15].

И все пак съществува значителен проблем с тази перспектива. Тревоженето изпълнява избягваща функция. С други думи, то цели да предотврати случването на нещо неприятно.

Въпреки че това ни привежда в действие, то не води непременно до преследване на пълноценни и смислени за нас цели. Така, с течение на времето, тази стратегия става все по-малко мотивираща и все по-натоварваща за психиката ни.

Хроничното интензивно тревожене всъщност е по-вероятно да редуцира продуктивността ни или да ни накара да избягваме нещото, което се опитваме да се мотивираме да направим [16, 17].

Дава ни илюзия за контрол

Много хора поддържат вярването, че тревожейки се за дадено събитие, те редуцират шансовете то да се случи.

Понеже тревогите ни често са фокусирани върху явления, които е малко вероятно да се случат, когато тези явления в действителност не се случат, това подсилва идеята, че тревоженето притежава превантивни свойства. Следователно, става по-вероятно да разчитаме на него следващия път, щом се озовем в сходна ситуация [18, 19].

Заключение 

Може би вярвате, че тревоженето ще ви опази и съхрани в свят, който възприемате като опасен и непредсказуем. Че ще ви мотивира да разрешите проблемите си и да избегнете допускането на грешки. Че ще ви подготви за най-лошото, което би могло да ви сполети.

Но ако погледнете назад във времето и трябва да бъдете максимално честни със себе си, тревоженето работи ли? Осигурява ли ви трайно яснотата и предсказуемостта, за която копнеете? И най-важното – прави ли живота ви по-удовлетворителен и свободен?

Ако отговорът на горните въпроси е „не“, пред вас се открива алтернатива. А именно да се отворите към дискомфорта си, за да го преживеете по-пълноценно, без да разчитате на тревоженето като стратегия.

В тази статия можете да научите как да направите тревоженето си по-ефективно и ползотворно.