Октомври, 2019г. | 7мин четене |

Ако сте като повечето хора, навярно сте имали дни, в които настроението ви е било ужасно и ви се е струвало, че нищо не върви както трябва.

Вероятно тогава сте се питали „Защо ми се случва всичко това? Защо не мога да бъда като другите?“, и сте мислили, че животът на хората около вас, за разлика от вашия собствен, е ясен, подреден и удовлетворителен.

Може би в ума ви се е прокраднала идеята, че единствено вие страдате. Или че вашето страдание е по-различно от чуждото – че просто няма как друг да разбере през какво преминавате.

Нещото, което човешкият ум пропуска в подобни мигове, е една проста истина: всички хора страдат. Вие, аз, човекът на улицата, когото виждате за първи и навярно последен път през живота си. Всички.

Всички човешки същества, без изключения, стига да живеят достатъчно дълго, ще преживеят болезнената загуба на близък човек. Ще преживеят физическа болка и неразположения, както и чувства на срам, вина, гняв, страх, тъга и завист. Ще допускат стотици грешки, ще се провалят и ще пропиляват ценни възможности.

Бидейки конфронтирани с тези неприятности, мнозина от тях ще започнат да опитват да мислят позитивно; да си повтарят, че с всеки ден стават все по-добре и че вярата лекува; че всичко е наред и животът е прекрасен.

Но всичко не е наред и животът не е прекрасен. Поне не през цялото време. Ако сте човек, ще изпитвате болка – и то много по-силна и честа, отколкото всяко друго същество на планетата Земя. Защото, за разлика от всяко друго живо създание, вие разполагате с език.

Естеството на човешкия език

Важно е да се отбележи, че под „език“ не се има предвид единствено човешката вербална реч – т.е. звуците и жестовете, които използваме, за да комуникираме помежду си. Не се има предвид и конкретен диалект (напр. Подбалкански говор) или официален език (напр. български или английски).

Вместо това, под „език“, поне в рамките на тази публикация, разбирайте всякаква символна мисловна дейност, която хората сме способни да извършваме. Тя може да се прояви в жестове, звуци, вербална активност, лицеви изражения, писмени форми, артистични творби и т.н.

Докато и най-ранните хора са си служили със символи, преднамерената и умела употреба на това умение е сравнително скорошно явление. Най-ранните документирани данни за сложна символна дейност у хората датират от около 10,000 години, когато са изсечени първите петроглифи. Най-ранният писмен език е шумерският, който е на около 5,000 години, докато първата азбука – финикийската – е на едва 3,000 години.

Само за сравнение – в днешно време съществуват между 5 и 8 хиляди езика, около 40 азбуки, и са издадени над 130 милиона книги. Забележете до каква степен са прогресирали нашите вербални способности в рамките на този кратък период.

В днешно време рядко си даваме сметка за това, че всички постижения на човешката раса се дължат именно на способността ни да манипулираме толкова ловко света около нас, чрез боравене със символи. Това наше умение всъщност е толкова дълбоко внедрено в живота и психиката ни, че преставаме да го разпознаваме като такова. И тук се крие разковничето на човешката драма.

Способността ни да боравим със символи е довела до този забележителен прогрес през последните няколко хилядолетия, позволявайки ни да манипулираме толкова успешно условията, в които живеем, и в същото време е нещото, което ни прави депресирани, улеснява развиването на тревожни и хранителни разстройства, и ни тласка към това, да нараняваме себе си и другите.

Проблемът с човешкия език

Случвало ли ви се е, докато вършите нещо напълно неутрално, неочаквано да преживеете нещо неприятно, което в последствие да ви разколебае или откаже да вършите първоначалното занимание?

Ето какво имам предвид: като дете обичах да гледам предаването „Страх“, където участниците преминаваха през три етапа на екстремни физически и психически изпитания.

Веднъж, обаче, докато със семейството ми се хранихме със спагети – храна, на която истински се наслаждавах по това време – се случи така, че първото изпитание в предаването включваше ядене на дълги червеи.

Умът ми наложи образа на червеите върху спагетите пред мен и дори успя да ми втълпи, че те се движат своеволно. Заради тази еднократна случка, в следващите 10 години не се осмелих да ям спагети нито веднъж. В този случай можем да кажем, че спагетите придобиха функцията на т. нар. “аверзивен” (отблъскващ) стимул.

Аверзивни стимули

Аверзивните стимули представляват събития или преживявания, редуциращи вероятността дадено поведение да бъде повторено в бъдеще. Например, ако пиете вино за първи път и прекалите до степен, че повърнете, то виното се превръща в аверзивен стимул, тъй като вече умът ви го е обвързал с неприятното преживяване от повръщането. И така, следващият път, когато пред вас има вино, шансът да пиете от него би бил по-малък, отколкото ако не се беше стигало до повръщане при първата ви „среща“ с него.

Когато други живи същества срещнат аверзивни стимули, те реагират по много предсказуем начин – започват да бягат, да издават звуци, сигнализиращи беда, да проявяват агресия или да замръзват в пълна имобилизация.

Същото обаче не може да бъде казано за хората. Защото, за разлика от всички останали животни на Земята, ние разполагаме с език. Това означава, че можем да асоциираме всякакви събития помежду им, независимо от техните прилики и разлики, или близост на възникване във времето. А това ни поставя в изключително деликатно положение.

Силата на думата „молив“ 

Пробвайте следното: изречете наум думата „молив“, след което постойте 10-на секунди мирно…

Какво се случи?

По всяка вероятност в ума ви се появи образ на молив – може би спомен за такъв, който сте използвали наскоро, или пък съвършено нов молив – творба на вашето въображение. Самото изричане на специфичната последователност от звуци („мо-лив“), която не би имала никакъв смисъл и значение за хора, незапознати с българския език, е способно да генерира безброй асоциации и да роди поредица от спомени, мисли, образи и чувства у вас – без да е необходимо обектът, наречен „молив“, да бъде пред очите ви.

Това беше по-скоро безобиден пример. Казвам „по-скоро“, защото е възможно някои от вас да преживяват предмета като аверзивен стимул – възможно е в миналото да сте се наранили с него, да сте изгубили любимия си молив, или пък да сте били удряни през пръстите с такъв, когато сте били „непослушни“. В тези ситуации изричането на последователността от звуци би довела до неприятни чувства и болезнени спомени.

Това всъщност е деликатната ситуация, в която се намира всеки от нас. Във всеки един момент, само и единствено със силата на своята мисъл, ние можем да генерираме поток от най-разнообразни вътрешни преживявания.

Можем да предсказваме бъдещи ситуации, които все още не сме преживели. Можем да връщаме лентата назад към отминали събития, които никога повече няма да ни се случат. Функциите на езика правят възможно да изпитаме психологически смут във всеки един момент, независимо че около нас няма налични аверзивни стимули.

Връщане в миналото

Подканвам ви да изпробвате и следното – спомнете си за най-срамното и отблъскващо нещо, което сте правили през живота си. Отделете си половин – една минута, за да го направите. Опитайте да не продължавате с четенето, преди да сте си припомнили събитието.

Какво се случи? Вероятно, още щом прочетохте изречението, усетихте дискомфорт в тялото си – може би сте почувствали страх, неудобство или съпротива. Може би са се появили мисли от рода на „За какво ми е да го правя това?“ или порив директно да продължите да четете нататък.

Но ако сте отделили това време, за да „материализирате“ прочетените инструкции, по всяка вероятност сте изпитали срам, разочарование или вина.

И забележете нещо шантаво – това се случва, докато погледът ви проследява случайни знаци и чертички върху екран на електронно устройство. Няма нищо друго пред вас!

В това се изразява уникалната ни способност да боравим със символи – можем да третираме абсолютно всичко като символизиращо нещо друго.

И понеже реагирате „символно“ на написаното в този текст, прочетените думи са способни да провокират реакция у вас. Реакция, която би била коренно различна за всекиго, в зависимост от неговата уникална житейска история.

Финални думи

Ние носим способността да съотнасяме всеки две явления помежду им и да откриваме смисъл във всеки един символ. Но ако тази способност е винаги с нас, можем ли да направим нещо, за да ѝ попречим да се случва? Как можем да избягаме от болката, при положение, че във всеки един момент можем да я пресъздадем в своя ум?

Истината е, че това е невъзможно. Способността ни да боравим със символи продължава да бъде с нас, докато сме живи или не преживеем тежка мозъчна увреда.

И всеки път, щом се сблъскаме със загуба, неуспех или неизпълнено очакване, ще изпитваме болка. Това е неизбежен факт от живота на всеки един от нас.

Но докато болката е нещо естествено, което лежи извън сферата на нашия съзнателен контрол, страданието не е. А човешкият език е майстор в причиняването на страдание.

В следващата част по темата ще разгледаме по-подробно кои са конкретните психологически механизми, посредством които езиковите ни способности водят до неволно психологическо страдание.